В изпълнение на проект „Да разрешим проблемите си заедно: втора фаза“ Фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ издаде Наръчник за създаване на групи за самопомощ и солидарност.
Naruchnik – в pdf формат
www.ngogrants.bg www.hdgender.eu
Наръчник
за създаване и функциониране
на групи за самопомощ и солидарност
Фондация „Х&Д Джендър Перспективи“
Димитровград, 2016
ФОНДАЦИЯ „Х&Д ДЖЕНДЪР ПЕРСПЕКТИВИ”
Фондация „Х&Д Джендър Перспективи” е създадена през януари 2012г. и е вписана в Централния регистър към Министерство на правосъдието като фондация в обществена полза. Организацията е лицензиран доставчик на социални услуги – Център за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ) за пострадали от домашно насилие.
Целите, които си поставя фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ са:
Извършване на джендър изследвания във всички области на обществения живот в Република България;
Подпомагане изграждането на балансирано гражданско общество в Република България, основано на равни възможности и равно представителство на мъжете и жените и на различните етноси в публичния и частния сектор;
Насърчаване на равенството и равните шансове на всички граждани в обществото чрез подпомагане на социално слабите и други лица, жертви на дискриминация, нуждаещи се от закрила и подпомагане на тяхната интеграция и личностна реализация;
Разпространяване на обективната информация за джендър проблемите;
Застъпничество за утвърждаване на универсалните и европейски стандарти за правата на човека и общопризнатите ценности на демокрацията и хуманизма чрез индивидуална защита на правата на човека.
Основните дейности, чрез които фондацията реализира своите цели са:
Разработване, организиране и осъществяване на джендър проекти, включително по отношение на уязвими групи лица;
Разработване, организиране и осъществяване на проекти за защита на гражданските, политическите, социалните, здравните, икономическите и културните права на жените и на човека;
Наблюдение на спазването на правата на човека, стандартите на равнопоставеност и на съответствието им с международните и европейски стандарти и изготвяне на сравнителни и справочни материали;
Разработване на предложения за промяна на българското законодателство засягащо правата на човека, недискриминацията и равноправието между мъжете и жените и напредъка на жените във всички области на обществения живот;
Застъпничество и лобиране пред държавни и местни институции;
Разработване и публикуване на практически ръководства, наръчници, научни издания, статии и разработки по джендър проблеми и по правата на човека и други материали;
Юридически, социологически, икономически, политологически и други проучвания, разработки и публикации;
Организиране, финансиране и провеждане на научно-практически конференции, срещи, кръгли маси и семинари с участието на обществени организации, практикуващи специалисти и представители на централни и местни държавни органи, както и на образователни заведения и институции, консултиране на държавни органи, неправителствени и стопански организации, чуждестранни институции и образователни заведения и институции по джендър проблеми и други проблеми на правата на човека;
Разработване или подпомагане на разработването на програми за джендър обучение и обучение по правата на човека на граждани, на представители на изпълнителната власт, на активисти на неправителствени правозащитни организации;
Създаване на младежки и детски образователни, обучителни и насърчителни програми и проекти с цел обучение по правата на човека и ефективна защита на основните права на човека, както и на основните свободи.
ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ :
Фондация „Х&Д Джендър Перспективи“
6400, Димитровград, България, ул. „Св. Климент Охридски“ №1, ет.1, офис1
Тел./факс: (+359 391) 2 50 55
ел. поща: hdgender@gmail.com
интернет: www.hdgender.eu
фейсбук: Фондация „Х&Д Джендър Перспективи“
ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ
ГСС……………………..Група за самопомощ и солидарност
НПО……………………Неправителствена организация
ФМ на ЕИП………….Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство
CЪДЪРЖАНИЕ
ФОНДАЦИЯ „Х&Д ДЖЕНДЪР ПЕРСПЕКТИВИ” 3
ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ 5
ПРЕДГОВОР 6
ПРЕДИСТОРИЯ НА ГРУПИТЕ ЗА САМОПОМОЩ И СОЛИДАРНОСТ 7
ПЪРВОНАЧАЛНА ИДЕЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ГСС 8
ПРОЕКТ „ДА РАЗРЕШИМ ПРОБЛЕМИТЕ СИ ЗАЕДНО“ 9
ЦЕЛЕВИ ГРУПИ 11
ИЗБОР НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА, В КОИТО БЯХА СЪЗДАДЕНИ ГСС 12
СЪЩНОСТ НА ГРУПИТЕ ЗА САМОПОМОЩ И СОЛИДАРНОСТ 13
ПОДГОТОВКА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ГСС 16
ПРАКТИЧЕСКА РАБОТА НА ГСС 17
ПРОЕКТ „ДА РАЗРЕШИМ ПРОБЛЕМИТЕ СИ ЗАЕДНО: ВТОРА ФАЗА“ 27
ЦЕЛЕВИ ГРУПИ И НАСЕЛЕНИ МЕСТА, В КОИТО БЯХА СЪЗДАДЕНИ ГСС 28
СЪЩНОСТ НА ГСС 29
ПОДГОТОВКА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ГСС 31
ПРАКТИЧЕСКА РАБОТА НА ГСС 32
ПРОБЛЕМНИ ОБЛАСТИ ПРИ ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ГСС 35
ДОБРИ ПРАКТИКИ ОТ РАБОТАТА НА ГСС 38
МЕТОДОЛОГИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ГСС В МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА 40
ЗАКЛЮЧЕНИЕ 44
ПРИЛОЖЕНИЯ 45
ОТЧЕТ НА НАСТАВНИЦИТЕ – ПЪРВА ФАЗА 45
ПРОТОКОЛ ОТ СРЕЩА НА ГСС – ВТОРА ФАЗА 47
ПРЕДГОВОР
Вече близо три години екипът на Фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ посещава селата от област Хасково и работи на място с възрастни хора и лица в риск от бедност. През тези три години срещнахме много трудности и реализирахме много местни инициативи, които допринесоха за „съживяването“ на българското село. Ние нямаме претенциите, че сме единствените, които са намерили правилния модел за работа с хората от селата, но благодарността в очите на участниците в Групите за самопомощ и солидарност ни кара да си смятаме, че сме на прав път. През изминалите три години натрупахме много опит, които искаме да споделим с представители на неправителствения сектор. Ще бъдем щастливи, ако и други организации тръгнат по нашия път – работата с възрастни хора в групи, защото това са нашите майки, бащи, баби и дядовци и те заслужават нашето внимание и подкрепа.
Кристина Йорданова,
мениджър на проект „Да разрешим проблемите си заедно“
ПРЕДИСТОРИЯ НА ГРУПИТЕ ЗА САМОПОМОЩ И СОЛИДАРНОСТ
В началото на 2013 година екипът на фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ проведе информационни беседи на тема домашно насилие в четири села от общините Хасково и Димитровград – Александрово, Брягово, Горски извор и Узунджово. За организирането им, фондацията потърси съдействието на кметовете на населените места и полицейските инспектори, които отговарят за тези села. На беседите присъстваха предимно възрастни хора, безработни лица и назначените на работа към кметствата. Те проявиха неочаквано голям интерес към темата „домашно насилие“ и задаваха множество въпроси по нея. Възрастните хора изразиха задоволство от факта, че „някой“ се е сетил за тях и тяхното населено място, защото ги посещаваме на място и разговаряме с тях по тема, която не се обсъжда много и за която нямат почти никаква информация. Част от пенсионерите ни приветстваха за инициативата ни, но обясниха, че се нуждаят от много повече подобни срещи, на които да се обсъждат и други актуални и важни за тях въпроси. Така се зароди идеята за работа в подкрепа на възрастните хора и лицата в риск от бедност в малките населени места.
ПЪРВОНАЧАЛНА ИДЕЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ГСС
След заявената нужда за подкрепа и внимание от страна на възрастните хора и лицата в риск от бедност от малките населени места, екипът на фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ внимателно обмисли различни модели на работа, с които може да е полезен. Основните въпроси бяха няколко:
• Какви теми и проблеми вълнуват хората от малките населени места?
• По какъв начин може да съдействаме за информирането по темите/ разрешаването на проблемите?
• Къде може да се провеждат срещите с възрастните хора?
• По колко души от населено място биха проявили интерес към работата ни?
• Как да спечелим доверието на хората от малките населени места, които не ни познават?
• Какви резултати очакваме да постигнем от работата си по селата?
За да си отговорим на поставените въпроси направихме кратко проучване. Проведохме телефонни разговори със секретари и председатели на около двадесет читалища от община Хасково, предимно от селата в общината. Разпитахме ги дали хората от селото се събират някъде регулярно (за репетиции, срещи или др.), колко често се събират, колко редовно посещават сбирките, какви теми ги вълнуват. От разговорите стана ясно, че в повечето от селата съществуват певчески групи към читалищата и/или пенсионерски клубове. Разбрахме, че пенсионерските клубове по места се явяват клонове на Общински клуб на пенсионера. Свързахме се с ръководителя на общинското сдружение на пенсионерите и проведохме разговор доколко пенсионерските клубове по места биха имали желание да се включат в пилотната ни инициатива. Оказа се, че пенсионерите приветстват идеята ни и с любопитство биха се включили.
За още по-голяма сигурност, че идеята ни за работа с възрастни хора няма да претърпи неуспех, проведохме среща с членовете на пенсионерски клуб към кв. „Ручока“, град Хасково, на които подробно разказахме какво смятаме да правим. Срещнахме всеобщото одобрение на възрастните хора, съпроводено с множество препоръки и съвети. Пенсионерските клубове от град Хасково и от селата в община Хасково попълниха заявления за учасие в проекта ни, с което ни гарантираха намерението си за съвместна работа.
ПРОЕКТ „ДА РАЗРЕШИМ ПРОБЛЕМИТЕ СИ ЗАЕДНО“
През месец юли 2013 година стартира проект „Да разрешим проблемите си заедно“. Той бе с продължителност 12 месеца и се финансираше от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Чрез проект „Да разрешим проблемите си заедно“ Фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ успя пилотно да реализира идеята си за създаване на Групи за самопомощ и солидарност (ГСС) в осем населени места от община Хасково. До стартирането на проекта в община Хасково нямаше утвърдена практика и стандарти за създаването на подобни структури. Същевременно гражданите, особено от малките населени места, категорично заявяваха нуждата от изграждане на подобни формирования, в рамките на които да могат да споделят проблемите си, да намерят приятели и подкрепа, да се съветват със специалисти и съвместно с другите да търсят решение. Проект „Да разрешим проблемите си заедно“ запълни една явна празнота сред възрастните хора и лицата в риск от бедност чрез създаването и утвърждаването на групи за самопомощ и солидарност.
Иновативното в проект „Да разрешим проблемите си заедно“ бе даването на възможност на възрастните хора и лицата в риск от бедност, иначе маргинализирани групи, да представят публично трудностите, които срещат в ежедневието си. Мнението и възможностите на представителите на уязвимите групи да генерират рационални идеи често биват подценявани. Обществото рядко се интересува от проблемите на най-нуждаещите се. Същевременно опитът на възрастните хора и креативността на лицата в риск от бедност не са за подценяване. В ГСС представителите на целевите групи самостоятелно и с помощта на експертите на фондацията обменяха опит, добри практики и обогатяваха взаимно знанията си. В ГСС целевите групи бяха активизирани в изработването на решения по наболяли или злободневни проблеми. С помощта на фондацията изработените решения бяха представени пред релевантни институции и организации.
Чрез проект „Да разрешим проблемите си заедно“ Фондация „Х&Д Джендър перспективи“ насърчи ученето през целия живот. Именно за това целевите групи по проекта са възрастните хора и лицата в риск от бедност – онази част от обществото, към която държавата и организациите на местно ниво насочват най-малко ресурси за обучение и за „влизане в крак с модерното“ (технологии, начините на функциониране на държавните и местни власти и структури, политическата и икономическата конюнктура). В рамките на проекта бяха обучени 22 лица от уязвимите групи и информирани повече от 400. Дейностите по проекта дадоха равни възможности на мъжете и жените да се включат в тях, като жените демонстрараха много по-голяма активност в сравнение с мъжете. Срещите на ГСС, информационните срещи, кръглата маса в края на проекта дадоха възможност на уязвимите групи да се включат в социални мероприятия. Овластяването на възрастните хора и лицата в риск от бедност доведе до заемането на активна гражданска позиция от тях и участието им в процесите на вземане на решения и формиране на политики на местно ниво. С реализирането на проекта от една страна беше изграден капацитет в целевите групи сами да поемат отговорност и да се справят с належащите проблеми в общността им, а от друга – беше развит капацитетът на фондация „Х&Д Джендър перспективи“ за застъпничество и мониторинг.
С изпълнението на проект „Да разрешим проблемите си заедно“ се повиши взаимодействието между уязвимите групи и фондацията като се създадоха ключови партньорства с кметове и секретари на пенсионерски клубове и читалища. В ГСС на целевите групи беше дадена възможност да представят публично свои проблеми, да ги разискват, да обменят идеи, да споделят, да бъдат солидарни с проблемите на останалите, взаимно да си помагат, да заемат активна позиция по проблеми в общността. Представители на уязвимите групи бяха включени в планирането и изпълнението на дейностите по проекта, а над 400 лица бяха информирани по въпроси, които пряко ги вълнуват. Участниците в ГСС бяха овластени, а шансовете на възрастните хора и на лицата в риск от бедност за социално включване нарастнаха.
ЦЕЛЕВИ ГРУПИ
Едни от най-уязвимите групи в България са възрастните хора и лицата, изложени на риск от бедност. Лицата над 65г. и особено онези, които живеят в селата, често са изложени на маргинализация. С напредването на възрастта възможността за намиране на работа силно намалява, възрастните хора стават по-малко полезни, непродуктивни, изискват повече грижи. Негативното възприятие за тях влияе и върху формирането на тяхната собствена самооценка. По данни на НСИ към 01.02.2011г. делът на населението над 65г. в България нараства от 16.8% през 2001г. на 18.5% през 2011г. През 2011г. делът на възрастните в обл. Хасково е 20.1% (15 854 души), което е доста над средното за страната. Делът на лицата над 65г. в селата в община Хасково е още по-висок- 26%. Именно тези 26% от хората са сред най-уязвимите.
Тенденциите сочат, че зачестяват случаи на лица над 65г., претърпели сериозно психическо и физическо насилие от своите деца и внуци. Те са лесна жертва на крадци, измамници, насилници и пр. По данни на Фондация „Български център за джендър изследвания – клон Хасково“ през 2011г. случаите на домашно насилие над възрастни хора са около 10 % от всички случаи, а през 2012г. достигат 30%. Самотно живеещите в селата хора от третата възраст са подложени в по-висока степен на риск от финансова и материална експлоатация и пренебрежително отношение от страна на техните близки и от местните криминогенни лица. Все повече възрастни хора стават жертви на телефонни измами.
Същевременно България е сред страните, в които рискът от бедност и социално изключване е най-висок, сочи доклад Европейската комисията за заетостта и нарастващите различия между държавите в ЕС, представен на 08.01.2013г. Делът на дългосрочно безработните у нас поставя страната ни на осмо място в Евросъюза. По отношение на рисковете от бедност Еврокомисията поставя България в най-проблематичната група страни, където опасностите от бедност и социално изключване са най-големи, а възможностите за излизане от тази ситуация – най-малки. Според данни на „Евростат” през 2011г. 49% от българите са били изложени на риск от бедност. България е на първо място с 22% от населението, което преживява с доход под прага на бедност.
В следствие на икономическата криза през последните години фирмите в малките населени места масово фалираха. Голяма част от лицата, живеещи там са без работа и без възможност за намиране на такава. Единствените доходи, с които се издържат цели домакинства са пенсиите и социалните помощи. На практика жителите на селата нямат достъп до социални услуги, качествено образование, културни мероприятия и развлечения. Цели села са изложени на риск от бедност и социално изключване.
ИЗБОР НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА, В КОИТО БЯХА СЪЗДАДЕНИ ГСС
До стартирането на проекта в община Хасково нямаше утвърдена практика и стандарти за създаването на подобни на ГСС структури. Същевременно гражданите, особено от малките населени места, категорично заявяваха нуждата от изграждане на подобни формирования, в рамките на които да могат да споделят проблемите си, да намерят приятели и подкрепа, да се съветват със специалисти и съвместно с другите да търсят решение. Проект „Да разрешим проблемите си заедно“ запълни една явна празнота сред възрастните хора и лицата в риск от бедност чрез създаването и утвърждаването на групи за самопомощ и солидарност. Екипът на Фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ подбра населените места, в които пилотно да създаде Групи за самопомощ и солидарност на базата на няколко критерия:
• Заявено желание от страна на жителите на населеното място за създаване на ГСС (попълнено заявление за участие);
• Наличие на функционираща структура в населеното място – читалище или пенсионерски клуб, където се провеждат редовни срещи на жителите от населеното място;
• Брой жители в населеното място и дял на възрастните хора и лицата в риск от бедност;
• Отдалеченост от градския център;
• Препоръка от страна на ръководството на „Общинското сдружение на пенсионерите – Хасково“.
Решихме експериментално да създадем три Групи за самопомощ и солидарност към читалища и пенсионерски клубове от град Хасково с идеята от една страна да разберем дали в града или в малките населени места възрастните хора имат по-голяма нужда от помощ и къде хората са по-активни и имат готовност да се ангажират със социални теми.
Групите за самопомощ и солидарност бяха изградени в следните населени места на база посочените критерии:
• Село Войводово – наличие на функциониращи пенсионерски клуб и читалище; съвместно съжителстващи представители на три етноса – българи, роми и турци;
• Село Динево – наличие на функциониращ пенсионерски клуб, голям дял на ромите в населеното място;
• Село Конуш – активно работещи пенсионерски клуб и читалище;
• Село Малево – едно от най-големите села в общината, няма пенсионерски клуб, читалището почти не е ангажирано с възрастните хора;
• Село Стамболийски – в селото има два пенсионерски клуба, а жителите са разделени на взаимно противопоставящи се лагери;
• Село Тракиец – малко село с активен пенсионерски клуб и читалище;
• Село Узунджово – най-голямото село в общината, има две читалища и два пенсионерски клуба, много активни неформални лидери в селото;
• Град Хасково, квартал „Куба“ – действащо читалище с пенсионерски клуб;
• Град Хасково, квартал „Поройни“ – най-големия пенсионерски клуб в град Хасково;
• Град Хасково, квартал „Ручока“ – активно читалище и пенсионерски клуб.
СЪЩНОСТ НА ГРУПИТЕ ЗА САМОПОМОЩ И СОЛИДАРНОСТ
Преди пилотно да създадем Групите за самопомощ и солидарност, подобни групи имаше в по-големите градове на страната, но те бяха затворени (с едни и същи постоянни членове) и в тях да се обсъждаше само един конкретен проблем – например проблем с алкохолна зависимост, претърпяна психическа или физическа травма (катастрофа, раздяла, развод или др.), майчинство и др. В малките населени места този начин на функциониране е неефективен и не е икономически изгоден. Затова Фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ създаде нов вид групи – отворени, гъвкави и достъпни. Участието в тях става на доброволен принцип без значение от пол, раса, етнос, възраст, социален статус. Основните принципи, върху които се основават ГСС са:
• Толерантност;
• Зачитане правата на човека и малцинствата (етнически, религиозни, по полов признак);
• Мултикултурно разбирателство;
• Равнопоставеност;
• Равни шансове за участие;
• Солидарност.
Всяка от групите има по двама модератори – наставници. Те се избрат от самите участници най-често чрез гласуване и в повечето случаи са формални или неформални лидери на местните общности. Ролята на наставниците е да организират срещите на ГСС, да ръководят групите, да следят за протичането на груповия процес, да инициират разнообразни дискусии, да подготвят материали по обсъжданите теми, както и да следят за изпълнението на взетите от групата решения.
В част от Групите за самопомощ и солидарност официално бяха приети правила за работа. Те бяха поставени на видно място в помещенията, където се провеждаха срещите, което значително улесни работния процес. Ето и някои от правилата:
• Участниците в ГСС взаимно се изслушват;
• По време на срещите не се използват обидни думи и квалификации по отношение на който и да е от членовете на ГСС;
• Всеки участник в ГСС има право да изрази своето мнение по дискутираната тема;
• По време на една среща се обсъжда един проблем/една тема;
• По време на срещите мобилните телефони са на режим „без звук“, за да не пречат на груповата работа;
• Участието в срещите става на доброволен принцип и няма задължителен характер.
Всяка от десетте Групи за самопомощ и солидарност, създадени по проект „Да разрешим проблемите си заедно“, провеждаше срещи два пъти месечно, като за целия период на проекта бяха проведени повече от 160 срещи. Срещите бяха с продължителност до 2 часа, с изключение на акциите за почистване и други специфични мероприятия. Присъствието на всяка от срещите на ГСС нямаше задължителен характер за членовете. В някои от изградените групи участниците в срещите се определяха в зависимост от дискутираните теми. Идеята на ГСС е хората да си бъдат взаимно полезни, да обменят идеи, да споделят на доброволен принцип. Всеки от членовете на групите имаше възможност да представи свои лични проблеми или проблеми на цялата местна общност, на които не може да намери решение. Събирането на група от хора с различни проблеми даде възможност на лица, за които не се отнася конкретният проблем, да бъдат солидарни и съпричастни, да изразят мнение и да предложат начини за справяне с него. По време на срещите се обсъждаха трудности и конкретни проблеми и се търсиха начини за разрешаването им чрез изработване на план за действие и предприемане на подходящи мерки. Наставниците инициираха в групите разговори на тема опазване на околната среда, подобраяване на общественото здраве, въвеждането на елементарни практики в ежедневието, които ще подпомогнат устойчивото развитие. Основни теми, засегнати в ГСС бяха правата на човека, демократичните права, толерантността, мултикултурното разбирателство, равенството на половете, устойчивото развитие, солидарността и съпричастността. Работата на групите повиши чувствителността на участниците в тях по отношение на чуждите проблеми, направи ги съпричастни един към друг. Знанията на участниците в ГСС бяха повишени и осъвременени чрез разговори с различни експерти от области, които ги вълнуват. Възрастните хора и лицата в риск от бедност бяха насърчени да представят проблемите публично и да заемат активна гражданска позиция, да се защитават, да не стоят безучастно, а да помагат на изпадналите в беда. Те бяха подтикнати да заемат позиция и по въпроси, които не ги вълнуват пряко, но с които са се сблъсквали някога или пък просто имат предложение за справяне с тях. ГСС насърчиха активното гражданство, повишиха самочувствието на маргинализираните групи, мотивираха хората сами да поемат отговорност и да променят това, което не харесват.
Работата на Групите за самопомощ и солидарност по време на проекта беше наблюдавана от експерти към Фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ – юрист, политолог и експерт социални дейности. Всеки от експертите на ротационен принцип посещаваше срещите на ГСС. На всеки три срещи ГСС провеждаха една самостоятелна среща. Първоначално експертите ръководеха срещите на ГСС, докато наставниците придобият ясна представа в какво се състои работата им и натрупат опит и рутина. Постепенно ръководенето на срещите на ГСС се пое от наставниците по места.
Мониторингът на ГСС допринесе за правилното им функциониране и за навременното отстраняване на възникналите проблеми. На участниците в ГСС беше дадена възможност да коментират проблемите си и да потърсят съвет от експертите от фондацията и от външни експерти, които присъстваха като гости на срещите. С провеждането на мониторинга се укрепиха връзките между фондацията и участниците в ГСС и сред целевите групи бяха разпространени принципи като толерентност, равнопоставеност, мултикултурно разбирателство и недискриминация.
По време на последните срещи на ГСС, екипът на Фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ проведе проучване чрез полълване на анкетни карти сред участниците в ГСС. Това проучване от една страна даде по-пълна представа за самите участници в групите (пол, възраст, образование), а от друга представи тяхната оценка за работата на ГСС.
ПОДГОТОВКА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ГСС
Работата по създаването на Групи за самопомощ и солидарност стартира с провеждането на срещи с кметове на села от община Хасково и секретари на пенсионерски клубове и читалища по места. Те бяха запознати с намеренията на Фондацията за изграждане на ГСС и беше обсъдена възможността за безвъзмездно предоставяне на помещения за провеждане на срещите на ГСС в тях. Определени бяха дати за провеждане на информационни беседи с жителите на селата и кварталите, в които се изградиха ГСС. С оглед по-голяма сигурност за Фондацията, бяха подписани Писма за участие (официално зявление за изграждане на ГСС в населеното място) и Споразумения за безвъзмездно ползване на помещения за срещите на ГСС.
Провеждането на тези предварителни срещи даде възможност да се изградят партньорски отношения между фондацията и местните формални лидери на общности. Именно тези лица станаха първоначалните проводници за рапространение на идеята за създаване на ГСС сред жителите на предварително избраните населени места.
Работата на Фондацията продължи с провеждането на информационна и превенционна кампания сред жителите на град Хасково и на 7-те избрани села в общината. Разпространени бяха плакати, брошури и листовки с информация за ГСС и фондацията, с информация относно насилието над възрастни хора, социалната изолация, телефонните измами, престъпността и др. Проведени бяха десет информационни беседи /по една във всяко от местата, където по-късно беше създадена ГСС/, които имаха за цел да се повишат знанията и готовността за реакция и адекватни действия на обществото, с фокус върху възрастните хора и лицата в риск от бедност, както и да се постигне по-голяма чувствителност по отношение на обществените проблеми. По време на беседите бяха излъчени по двама представители от място за наставници на ГСС.
През месец ноември 2013 г. в град Хасково се проведе двудневен семинар за обучение на наставниците на ГСС, изразяващо се в запознаване с начините на функциониране, обхвата и дейностите в Групите за самопомощ и солидарност. Основни теми на обучението бяха: Практическа работа в ГСС – механизмите на функциониране на групите, начините за приемане и обработване на информацията, получена от целевите групи, алгоритъмът на дискутиране на конкретни проблеми в групите; роля на наставниците в ГСС; овладяване на процесите в групата; правила за работа в група; групова динамика, фази на развитие на групите; изграждане на групи за самопомощ и солидарност; застъпничество и активно гражданство.
Провеждането на семинар за наставници на ГСС даде възможност лидерите на местните общности /избрани за наставници на ГСС/ да се запознаят в дълбочина с идеята за създаване на Групи за самопомощ и солидарност, функционирането на ГСС, основните дейности и задачи, които стоят пред всяка една от групите. Наставниците придобиха познания относно ръководенето на ГСС.
ПРАКТИЧЕСКА РАБОТА НА ГСС
Развитие на Групите за самопомощ и солидарност
През месец ноември 2013г. бяха сформирани десет Групи за самопомощ и солидарност – по една в селата Войводово, Динево, Конуш, Малево, Стамболийски, Тракиец и Узунджово от община Хасково и по една в кварталите „Куба“, „Поройни“ и „Ручока“ на град Хасково. Въпреки че групите са изградени по един и същ модел, всяка от тях има своята специфика и характерни особености. Различни са начинът, по който наставниците ръководят групите и развитието, което ГСС претърпяха в рамките на проект „Да разрешим проблемите си заедно“. По-надолу накратко са описани специфичните характеристики на всяка от десетте Групи за самопомощ и солидарност.
ГСС – Войводово
Наставниците на групата в село Войводово бяха избрани единодушно за ръководители на групата от останалите участници, с идеята да има по един представител на двата пола. Типично за тази група е разделението на принцип пол. За всички въпроси свързани с мъжете, за организирането им, за предприемането на действия от тях, отговорност по време на проекта носеше наставникът – мъж, а за жените – наставникът – жена. Първоначално на срещите на ГСС присъстваха представители на двата пола и всички участници се включваха активно в дискусиите. След средата на проекта настъпи разделение – в зависимост от поставената тема на срещите присъстваха или предимно жени, или предимно мъже. В случаите, когато участниците бяха главно жени, дискусиите бяха по-ползотворни. Като цяло групата показа голяма активност в дискусиите, най-вече в частта със заявяването на проблемите и по-малко в даването на предложения за справяне с тях. Членовете на ГСС не се ангажираха пряко с предприемането на действия по всички дискутирани проблеми, а по-често делегираха отговорността и работата на наставниците. Въпреки че в групата имаше разделение по пол, при предприемането на действия съвместно работеха представителите и на двата пола. Наставникът – мъж се справяше добре с ръководенето на груповия процес и следеше за спазване на правилата за групова работа, докато наставникът – жена по време на срещите разчиташе предимно на експертите от фондацията да ръководят групата, но за сметка на това отговаряше изцяло за административната работа по проекта. Жителите на село Войводово усвоиха модела на работа на ГСС, срещите им се превърнаха в традиция, което е гранция, че групата ще продължи да функционира.
ГСС – Динево
Наставниците на групата в село Динево са трима мъже. Те бяха избрани поради различните роли, които изпълняват в селото: единият е формален лидер – председател на Пенсионерския клуб, другият е неформален лидер – ползва се с авторитет пред останалите в селото, а третият бе избран като представител на ромската общност. Групата в село Динево е изключително разнородна и най-общо може да бъде разделена на две части части – роми и българи, които се конфронтират постоянно: на живущи в центъра и такива от покрайнините. Като цяло групата е динамична и променяща се, водят се постоянни конфронтации и спорове, но не се стига до конкретни резултати, с някои малки изключения. Част от участниците в групата (неформалните ромски лидери) бяха изключително активни в разговорите и представяха своето мнение като всеобщо, но отказваха да предприемат действия за разрешаване на проблемите и чакаха някой друг да се ангажира. Друга част от групата бяха по-пасивни по време на срещите, но за сметка на това се ангажираха с конкретни действия. В хода на проекта все повече намаляваше женското участие в срещите. Наставниците на ГСС – Динево с много усилия успяваха да овладяват процесите в групата и да създадат ред при провеждането на срещите, което се дължеше и на постоянните конфронтации помежду им. Ромският наставник често отсъстваше от срещите. Другите двама наставници си поделяха работата: единият отговаряше за административната работа, а по време на срещите изцяло делегираше ръководенето на групата на експертите от фондацията; другият се опитваше да ръководи групата и да овладява процесите в нея по време на малкото срещи, на които присъстваше. Наставниците споделяха различни притеснения по време на проекта, свързани с организирането на срещите и с ангажирането на българската част от населението на селото в тях. Групата в село Динево, въпреки наставленията на експертите, в рамките на проекта не успя дори минимално да се доближи до предварително зададения модел на Група за самопомощ и солидарност.
ГСС – Конуш
Наставници на ГСС – Конуш също са трима – двама мъже и една жена. Те бяха избрани чрез гласуване от членовете на групата. Първият е неформален лидер в селото, бивш кмет на Конуш, вторият беше избран като един от най-активните жители на селото, а третият – като представител на ромската общност. По време на целия проект наставниците на ГСС работеха в пълен унисон. Това е една от най-добре работещите групи – изключително сплотена, задълженията и отговорностите се разпределят поравно между всички, участниците са активни. Наставниците добре ръководеха групата, като по време на срещите постоянно провокираха участниците да изказват своите идеи и виждания за справяне с проблемите. По време на срещите всеки един от членовете на ГСС получаваше възможност да сподели своето виждане, опит и предложения по дискутираните проблеми. Предложеният в началото на проекта модел на Група за самопомощ и солидарност беше добре усвоен от жителите на селото и адаптиран към спецификата на населеното място.
ГСС – Малево
Наставници на ГСС – Малево са читалищният секретар и председателят на читалището, която е голям авторитет в селото. Първоначално групата в село Малево изпитваше затруднения по отношение на сформирането си. Това се дължеше на отсъствието на наставниците от обучителния семинар в началото на проект „Да разрешим проблемите си заедно“ и на липсата на активно работеща структура в селото (читалище или пенсионерски клуб). Необходимо бе провеждането на втора среща с жителите на селото, на която те бяха информирани отново за целите и дейностите по проекта. След като групата беше сформирана, тя постепенно започна да проявява все по-голяма активност по време на срещите. Макар ГСС – Малево да беше сформирана последна, тя се превърна в една от най-добре работещите. Наставниците се ползваха с голям авторитет сред участниците, ръководеха безупречно групата, а участниците в ГСС бяха отворени за провеждането на най-разнообразни дискусии с ясното съзнание за ползата от тях. От група, която почти отсъстваше, ГСС – Малево се превърна в група, ангажирана пряко в решението на проблемите на селото. По време на срещите бяха усвоени добри практики и множество местни проблеми бяха разрешени.
ГСС – Стамболийски
Наставници на ГСС – Стамболийски са мъж и жена. Те бяха избрани след гласуване в групата. Първоначално участниците в ГСС реагираха емоционално на обсъжданите проблеми, конфронтираха се помежду си, дискусиите прерастваха в говорилня, а наставниците трудно съумяваха да ръководят групата. Обсъжданите теми често се свеждаха до междуличностни отношения и конфликти. Проблем в тази група беше разбирането на членовете й, че единствено наставниците трябва да се ангажират с предприемането на действия по обсъжданите проблеми. Постепенно обаче групата започна да се развива, да усвоява предложения модел на ГСС, а наставниците все по-добре изпълняваха функциите си. Тематичните срещи се превърнаха в традиция, а групата започна да се събира по-често от предвиденото в проекта.
ГСС – Тракиец
Наставници на ГСС – Тракиец са мъж и жена. И двамата са неформални лидери в селото – единия на българската общност в селото, а другия – на турската. ГСС – Тракиец е една от най-сплотените и активни групи. Наставниците добре разпределяха задълженията помежду си, работеха в синхрон, умело ръководеха групата без да изземват функциите на участниците в нея. Всички срещи на тази група протичаха под формата на ползотворни дискусии. Особеното при тази група е, че всички участници взимат присърце всяка една от дискутираните теми, а когато е необходимо да се предприемат конкретни действия след срещите ни, всички са много активни и работят усърдно под ръководството на наставниците, кмета на селото и читалищната секретарка, които са лидерите в селото. На много от срещите ни присъстваше и кметът на село Тракиец, който значително допринасяше за разрешаването на дискутираните проблеми.
ГСС – Узунджово
Наставници на ГСС – Узунджово са две жени. Едната бе избрана за ръководител на групата единодушно от всички участници, тъй като е изключително дейна и се ползва с голям авторитет в селото. Другата беше предложена за наставник от първата наставничка, но до края на проекта по никакъв начин не се включи в ръководенето на групата. ГСС – Узунджово функционираше като затворен тип група, съставена предимно от жени. На повечето от срещите участниците бяха пасивни, изразяваха мнение само ако се отправи въпрос лично към тях, а действия се предприемаха единствено и само под ръководството на наставничката. Въпреки това голяма част от обсъдените проблеми бяха разрешени благодарение на кмета на селото, който често присъстваше на срещите ни и предприемаше нужните действия.
ГСС – Куба
Наставници на ГСС – Куба са мъж и жена. Те бяха избрани като единствените желаещи да ръководят ГСС. Първите срещи протичаха трудно, с неразбиране от страна на участниците в групата за целите на проекта, изцяло под ръководството на единия наставник. Другият наставник започна да взима активно участие в групата едва към края на проекта. С течение на времето ГСС – Куба започна да работи все по-добре, като участниците все повече спазваха правилата за работа в група и все повече се ангажираха с разрешаването на поставените проблеми, дори идваха на срещите с подготвени материали. В края на проекта предложеният модел на Група за самопомощ и солидарност беше напълно усвоен от участниците.
ГСС – Поройни
Наставници на ГСС – Поройни са две жени. Те бяха избрани след гласуване в групата. Срещите на ГСС се ръководеха изцяло от единия наставник, а другият отговаряше за административната работа. Първата наставничка съумяваше отлично да ръководи групата и да овладя процесите в нея. По време на срещите постоянно провокираше членовете да вземат участие. Участниците в ГСС активно дискутираха поставените проблеми, бяха видимо подготвени по темите, правиха множество коментари, споделяха личен опит. В хода на проекта ГСС – Поройни се превърна в добре сработена група с постоянни участници, които са активни на всяка една от срещите.
ГСС – Ручока
Наставници на ГСС – Ручока са две жени. Те бяха избрани единодушно от членовете на групата като лидери на местната общност. ГСС – Ручока е една от най-сплотените групи, с постоянен състав и ориентираност към резултатите. Участниците максимално се възползваха от възможностите, които им дават срещите с експертите, за да придобият нови знания и опит как да се справят с проблемите. Единственият проблем в тази група беше ограниченото време, с което разполагахме за провеждане на срещите ни, поради множеството други ангажименти, които имаха участниците. Въпреки това, под умелото ръководство на наставниците, работата на групата беше ползотворна, за което свидетелстват и множеството разрешени проблеми.
Теми, обсъждани в ГСС
Всяка ГСС сама определяше темите/проблемите, които да подложи на обсъждане. В повечето групи още по време на информационните беседи бяха набелязани най-наболелите проблеми, а в хода на срещите списъкът с теми периодино се актуализираше в съответствие с актуални събития или сезонни ограничения. В групите за самопомощ и солидарност се обсъждаха най-разнообразни теми, групирани в следните категории:
Здравни теми:
Липса на здравна помощ по селата;
Липса на аптеки в малките населените места от Област Хасково;
Повишаване на имунитета чрез народни средства и здравословно хранене;
Остеопороза;
Сърдечно – съдови заболявания;
Диабет;
Нервни заболявания.
Социални услуги:
Социален партронаж;
Социални помощи;
Грижи за лица с психични заболявания.
Проблеми, адресирани до местните институции и организации:
Проблеми, адресирани до община Хасково;
Проблеми, адресирани до ВиК – Хасково;
Проблеми, адресирани до други организации.
Кандидатстване за финансиране чрез проекти
Престъпност – кражби, телефонни измами и др.
Кражби;
Мерки за предпазване от домови кражби;
Телефонни измами.
Домашно насилие, дискриминация по пол, възраст и етнос:
Домашно насилие;
Дискриминация;
Неравенство между половете;
Бежанци, расизъм, ксенофобия и мултикултурно общуване;
Граждански права, отношения между съседи;
Отношения между поколенията.
Екология:
Видове отпадъци и разделно събиране на отпадъците;
Пластмаса;
Справяне в домашни условия с биологичните отпадъци;
Намаляване на разходите за ток, вода и др.;
Пестициди, хербициди и екологично земеделие;
Провеждане на акции за почистване и превенция на замърсяването на околната среда.
Религия, традиции и обичаи:
Религия;
Обичаи и традиции, история.
Проблеми при работата на ГСС
• Участниците в ГСС се затрудняваха да провеждат срещи два пъти в месеца – прекалено начесто са, а хората са ангажирани със земеделска работа или други дейности;
• Част от наставниците поставяха акцент върху броя присъстващи на срещите, а не върху свършената работа (направени предложения и предприети действия за разрешаване на проблемите);
• Част от наставниците изпитваха затруднения с попълването на документацията за работата на ГСС, въпреки че са преминали през нарочно обучение по темата;
• Голяма част от наставниците нямаха достъп до интернет и не умееха да работят с компютър, което затруднява комуникацията им с експертите и ги ограничава при намирането на информация по дискутираните теми;
• В някои населени места липсва подходящо помещение за провеждане на срещи на ГСС;
• Мониторингът на ротационен прицип от различни експерти затруднява комуникацията и създава усещане за непостоянна работа на ГСС.
Статистика
Интересно е да бъдат проследени количествените показатели от работата на Групите за самопомощ и солидарност. Статистиката е изготвена на база доброволно попълнени анкетни карти в края на проект „Да разрешим проблемите си заедно“.
Близо 70% от участниците в ГСС са жени. Единствената група, в която броят на мъжете е по-голям от този на жените е ГСС – Динево. ГСС – Войводово и ГСС – Конуш са с равно представителство на двата пола.
Близо половината от участниците в ГСС са на възраст над 70 години, а повече от половината са със средно образование.
Изследвано беше и доколко придобитите по време на проект „Да разрешим проблемите си заедно“ знания са разпространени сред други представители на целевите групи (възрастни хора и лица в риск от бедност). На база отговорите в анкетите между 1320 и 1830 души, които не са участвали в ГСС, са били запознати с дискутираните по проекта теми.
Следващата графика измерва броя на проблемите, които са намерили решение благодарения работата на ГСС и броя на темите, по които е повишена информираността на целевите групи, като се прави съпоставка между десетте Групи за самопомощ и солидарност.
След приключване на проект „Да разрешим проблемите си заедно“ ГСС (вече изградени и функциониращи самостоятелно) се запазиха, като се има предвид заявената необходимост от страна на целевите групи за изграждането им. Изградените ГСС са здраво свързани с местните общности, които желаят продължаването им и изразяват удоволетворение от провежданите срещи. С помощта на наставниците и подкрепата на местните власти и съответните общности създадените структури по проекта се запазиха и доразвиха на следваща фаза, а добрите практики от функционирането им бяха приложени и в други населени места с помощта на фондация „Х&Д Джендър перспективи“. Знанията и опитът, придобити от учасниците в ГСС, им дават възможност със самочувствие и самоувереност да са справят с различни битови проблеми и проблеми в общността. По изработения в ГСС алгоритъм за дискутиране на проблемите, представителите на целевите групи могат самостоятелно или отново в групите да търсят варианти за справяне с трудностите. Веднъж овластени, уязвимите групи все по-често заемат активна гражданска позиция и търсят начини да поставят публично проблемите си. По време на проекта целевите групи бяха подробно запознати при каква трудност към коя институция или организация трябва да се обърнат и как да подходят за по-бързо и ефикасно справяне с нея. Това им позволи и след приключване на проекта да отстояват правата и интересите си.
ПРОЕКТ „ДА РАЗРЕШИМ ПРОБЛЕМИТЕ СИ ЗАЕДНО: ВТОРА ФАЗА“
Проект „Да разрешим проблемите си заедно: втора фаза“ стартира на 26.05.2015г. и е с продължителност десет месеца. Общата стойност на проекта е 32 732 € и се изпълнява с безвъзмездната финансова подкрепа на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство чрез Програмата за подкрепа на НПО в България. Чрез него фондацията надгради постигнатото в първата фаза на проекта като продължи работата на десетте групи в община Хасково и създаде нови десет ГСС в община Димитровград. Екипът на фондацията използва придобития опит от реализирането на първата фаза на проекта и оптимизира работата на Групите за самопомощ и солидарност в посока по-ефективно и по-пълно удоволетворяване на нуждите на възрастните хора и лицата в риск от бедност. Изградената методология за създаване, функциониране и мониторинг на ГСС беше усъвършенствана и адаприрана към идентифицираните нужди на целевите групи.
Опитът на фондацията показва, че възрастните хора и лицата в риск от бедност се нуждаят от помощ, внимание, солидарност и разбиране при дискутиране на техните проблеми. В съвремието ни техните идеи и опит често биват подценявани като неадекватни на времето, в което живеем и морално остаряли. Противно на това практиката показва, че опитът и креативността им не са за подценяване. Голяма част от възрастните хора са живяли в различни политически режими, което им дава възможност да оценят ползите и недостатъците на всеки от тях, да дадат адекватно и обосновано предложение за подобряване на средата, в която живеем в икономически, екологичен или социален план. Чрез функционирането на ГСС уязвимите групи получиха възможност да изразят себе си, да споделят проблемите си, да обсъдят различни варианти за разрешаването им съвместно с техни съмишленици и експерти към фондацията в среда, която ги подкрепя и е солидарна с тях. Именно подкрепящата среда допринася за мотивирането на уязвимите групи да заемат активна гражданска позиция, да отстояват правата си и да предприемат активни действия за разрешаване на собствените им проблеми. В ГСС бяха дискутирани актуални проблеми, които трудно се разпознават в малките местни общности като такива, а именно домашното насилие, дискриминацията, речта на омразата, липсата на толерантност и др. Работата на ГСС допринесе за създаването на активно гражданско общество и преодоляване на социалното изключване на уязвимите групи от него. На целевите групи беше дадена възможност да представят публично свои проблеми, да ги разискват, да обменят идеи, взаимно да си помагат, да заемат активна позиция по проблеми в общността.
ЦЕЛЕВИ ГРУПИ И НАСЕЛЕНИ МЕСТА, В КОИТО БЯХА СЪЗДАДЕНИ ГСС
Целевите групи и във втората фаза на проект „Да разрешим проблемите си заедно“ са възрастните хора и лицата в риск от бедност. За разлика от първата фаза на проекта, където приоритетно фондацията работеше с възрастни хора, във втората фаза фокусът бе равномерно разпределен между двете целеви групи. В ГСС (особено в новите ГСС от община Димитровград) бяха привлечени много повече млади хора, изложени на риск от бедност, които значително допринесоха за увеличаване броя на разрешените проблеми за сметка на информационните беседи.
Характеристики на възрастните хора, участвали в работата на ГСС:
• Изключително работливи и изпълнителни;
• Смятат, че местната власт и в частност кметовете имат големи правомощия;
• Живяли са в различни политически режими, но не са съвсем наясно с настоящия;
• Не познават добре функциите и дейността на различните институции, поради което трудно се ориентират към кого да се обръщат при нужда;
• Не са запознати с основните си човешки права;
• Имат ниска самооценка;
• Познават добре традициите и обичаите, но смятат знанията си за недостатъчни, а предаването на традициите – за тяхна мисия;
• Приемат доброволчеството за нещо съвсем естествено, особено когато се отнася до подобряването на вида на населените места, в които живеят;
• Голяма част от тях трудно се ориентират в огромния информационен поток, който ги залива, смятат, че всичко, което се казва по телевизията или е написано във вестника е абсолютна истина.
ГСС от град Хасково се запазиха във вида си от първата фаза на проекта. Промени настъпиха единствено при две от ГСС от град Хасково, поради преструктуриране на двете читалища, към които групите функционираха. Това на практика почти не промени съства на двете ГСС.
В община Димитровград бяха избрани следните населени места за сформиране на ГСС: гр. Меричлери, с. Брод, с. Горски извор, с. Добрич (две групи), с. Долно Белево, с. Злато поле, с. Каснаково, с. Крепост и с. Радиево. Подбора на населените места беше направен на базата на предварителни заявки от страна на местните общности.
СЪЩНОСТ НА ГСС
Екипът на фондацията не промени по никакъв начин същността на ГСС през втората фаза на проекта. Основните характеристики и принципи на ГСС се запазиха:
• Отворени групи;
• Участие на доброволен принцип;
• Автономно управление на ГСС;
• Самоизлъчване на наставници на ГСС;
• Финансово стимулиране работата на ГСС чрез три инструмента: възнаграждения за наставниците, еднократна помощ за ГСС и осигуряване на материали и/или кафе паузи за срещите;
• Толерантност;
• Зачитане правата на човека и малцинствата (етнически, религиозни, по полов признак);
• Мултикултурно разбирателство;
• Равнопоставеност;
• Равни шансове за участие;
• Солидарност.
Присъствието на всяка от срещите на ГСС не е задължително за участниците. Темите на срещите се обявяват предварително и всеки може да вземе участие именно в онези, които пряко го вълнуват. Опитът на фондацията показва, че в малките населени места даването на право на избор за участие събужда любопитството и интереса на местното население и превръща срещите от скучни лекции в оживени дискусии. Осъзнатия избор за участие в ГСС е гарнция за активност по време на срещите и при търсенето на варианти за разрешаване на проблемите, а също така и при предприемането на конкретни действия.
Промени бяха направени по отношение на честотата на срещите, които ГСС провеждат. През първата фаза на проекта ГСС се събираха два пъти месечно, но в директни разговори част от участниците споделяха, че не винаги имат възможност да се включват толкова често в работата на групите, въпреки че имат желание. Поради тази причина съветът ни към наставниците, работещи през втората фаза на проекта бе да се стремят да не организират срещи повече от един път месечно. Въпреки това най-активните групи, провеждаха срещи понякога дори всяка седмица, а за периода на проекта направиха много повече от предварително планираните осем срещи на ГСС.
Поради предстоящите местни избори 2015г., при избора на наставници на ГСС беше въведено ново правило – да не са кандидати за кметове или кметски наместници или активно участващи в предизборната кампания представители на политически партии. Тази промяна се наложи поради възможността работата на ГСС да бъде опорочена, определяна като предизборна агитация или да бъде свързвана с дейността на политическите партии.
В Хасковските групи изборът на наставници отново беше подложен на гласуване. Идеята беше по този начин групите сами да отсеят работещите от неработещите и активните от пасивните наставници. В някои населени места се наложи смяна на наставниците поради политическа обвързаност и активно участие в местните избори, а в други – поради здравословното състояние на наставниците. Само три ГСС подмениха ръководството си, поради незадоволително управление през първата фаза на проекта. В една от ГСС направената смяна стана повод за конфликт между старите и новите наставници.
Друга промяна, която беше направена през втората фаза на проект „Да разрешим проблемите си заедно“, е премахването на мониторинга на ротационен принцип от различни експерти. Екипът на фондацията установи, че посещаването на ГСС от различни експерти на фондацията на всяка среща затруднява комуникацията между ГСС и фондацията, създава условия за непоследователна работа на ГСС и затруднява цялостната оценка за работата на ГСС, тъй като има периодични прекъсвания на мониторинга. През втората фаза на проекта определихме по един експерт от фондацията, който да отговаря за дадено населено място. Проблемът с нуждата от различна експертиза в работата на ГСС бе разрешен чрез воденето на гости – експерти в различни области на срещите на ГСС. Направената промяна значително повиши резултатността от работата на ГСС.
Бланките за отчитане на наставниците, използвани през първата фаза на проекта, бяха променени, като бяха взети предвид трудностите, които наставниците срещаха при попълването им. Към адаптираните формуляри на отчети бяха разработени и инструкции за попълването им, което значително улесни административната работа на ГСС.
Направена беше и още една промяна в срещите на ГСС. В селата е прието домакините, които организират срещите (независимо какъв е поводът за тях), да черпят присъстващите. През първата фаза на проекта наставниците споделяха, че голяма част от възнагражденията, които са получили за работата си по проекта, са използвали за закупуване на сладки, кафета и др. за срещите на ГСС. Затова през втората фаза на проекта фондацията беше предвидила средстава за покриването на тези разходи, както и за осигуряване на материали във връзка с работата на ГСС – например чували и ръкавици при акции за почистване, прежда и мъниста при изработване на мартеници и др.
През втората фаза на проекта в много по-голяма степен беше обърнато внимание на обратната връзка и оценката на възрастните хора и лицата в риск от бедност за работата им в ГСС. Обратната връзка за дейността на ГСС събирахме по четири начина:
• Директни разговори с членовете на ГСС в рамките на мониторинговите срещи на експертите на фондацията;
• Разговори за планиране на дейността на ГСС с наставниците на групите;
• Анкетни карти за обратна връзка, попълнени от всички членове на групите в края на проекта;
• Външен за фондацията ни експерт направи външен мониторинг на проекта, и дейността на ГСС.
ПОДГОТОВКА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ГСС
Подготовката за създаване на ГСС отново мина през трите етапа, приложени в първата фаза на проект „Да разрешим проблемите си заедно“:
1. Предварителни срещи с формалните лидери на местните общности, които обхваща проекта – кметове и кметски наместници на населените места, председатели и секретари на пенсионерски клубове и читалища. Причината за насочването към тях са правомощията и влиянието, които имат: разпореждат се с обществените сгради в населените места, добре познати са на местното население и имат авторитет (често в малките населени места ролята на формален и неформален лидер се съвместява от едни и същи лица). По време на тези срещи в община Хасково бяха продължени споразуменията за безвъзмездно ползване на помещения за срещите на ГСС и бяха определени дати за провеждане на информационните беседи. В община Димитровград координаторът проведе аналогични срещи в предварително избраните населени места, по време на които представи проекта и основните дейности по него. На срещите се обсъди възможността за безвъзмездно предоставяне на помещение за провеждане на срещите на ГСС, подписаха се споразумения за ползването на тези помещения и бяха определени дати за провеждане на информационните беседи.
2. Информационни беседи за запознаване с проекта, финансиращата програма (Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България) и фондация „Х&Д Джендър Перспективи“. Във всяко от местата, където беше планирано изграждането/ надграждането на ГСС, се проведе информационна беседа за запознаване на местното население с планираните дейности и цели, търсените резултати, финансовата подкрепа на ФМ на ЕИП, дейността на фондацията. Експертите към фондацията на място и на достъпен език даваха допълнителни разяснения на целевите групи и ги мотивираха да се включат в ГСС. По време на беседите по предложение на участниците в тях и чрез гласуване бяха избрани наставници на ГСС. В част от групите от община Хасково бяха променени наставниците, работили по първата фаза на проекта, поради различни причини – здравословни проблеми, напускане на населеното място и др.
3. Обучение за наставници на ГСС – с оглед сформиране и сработване на екипи по места фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ проведе двудневен обучителен семинар за новите наставници на ГСС. Обучители бяха експерти към фондацията с опит в изграждането, функционирането и мониторинга на ГСС. На наставниците бяха разяснени механизмите на функциониране на групите, начините за приемане и обработване на информацията, получена от целевите групи, алгоритъмът на дискутиране на конкретни проблеми в групите, задълженията и отговорностите на наставниците; бяха дадени насоки как да ръководят ГСС, как да мотивират представителите на уязвимите групи да вземат участие в тях, как да ги активизират да отстояват своите позиции и да бъдат активни граждани с отношение към бъдещето на населеното място, в което живеят, общината, областта и държавата като цяло. Чрез преминаването на наставниците през обучението беше изграден местен ресурс за справяне с кризисни ситуации, наболяли проблеми и не на последно място за правилно функциониране на Групи за самопомощ и солидарност. Придобитите от наставниците знания и умения по време на семинара ще бъдат използвани не само в рамките на проекта, но и след приклюването му, с което ще се гарантира устойчивост на постигнатите резултати. Опитът на фондацията показва, че и след приключване на проекта наставниците на ГСС продължават да се ползват с авторитет сред местното население, участват в консултации с местната власт при вземането на важни за населеното място решения, допринасят чрез активната си позиция за благосъстоянието на местните общности.
ПРАКТИЧЕСКА РАБОТА НА ГСС
Работата на ГСС започна с набелязването на теми за срещи. По време на срещите се обсъждаха актуални проблеми и се търсеха начини за разрешаването им. Наставниците инициираха разговори на тема дискриминация, домашно насилие, неравенство на половете, подобраяване на общественото здраве, опазване на околната среда и др. Те водеха протоколи от срещите, в които се отразяват поетите ангажименти за разрешаване на проблемите, предприетите действия и постигнатите резултати. За разрешаване на поставените от участниците в ГСС въпроси се подхожда в логическа последователност:
1. Наставниците правят проучване на проблема: от кога датира, каква е фактическата обстановка, някой правил ли е опити за разрешаването му;
2. По време на срещата членовете на ГСС дават предложения за справяне с проблема;
3. Направените предложения се подлагат на дискусия;
4. Групата чрез гласуване избира най-ефективното и приложимо решение;
5. Групата изготвя план за действие;
6. Избират се конкретни лица, които да се ангажират с разрешаването на проблема или придвижването му до релевантните институции и организации;
7. Наставниците проследяват действията за разрешаване на проблемите и популяризират постигнатит резултати.
По идея на фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ работата на всички двадесет групи за самопомощ и солидарност бе обединена чрез провеждането на съвместна превенционна кампания по темите социална изолация на възрастните хора, насилие над възрастни хора, реч на омразата, дискриминация, расизъм, домашно насилие. Групите бяха ангажирани с организирането и провеждането на кампанията в населените места, в които работят, като всяка ГСС сама си избира една от изброените теми. В град Хасково се проведе работна среща с наставниците на ГСС и други желаещи участници от ГСС за уточняване на параметрите на превенционната кампания, планиране на проявите и събитията по места, изготвяне на превенционни материали, които се разпространяваха по време на кампанията на територията на общините Хасково и Димитровград. Всяка ГСС имаше свободата сама да определи с какви инициативи би било най-подходящо да постави пред вниманието на местните общности споменатите теми. Кулминацията на кампанията беше 1-ви октомври – Денят на възрастните хора. Решено бе всяка ГСС да проведе мероприятие във връзка с 1 октомври – Международния ден на възрастните хора, което е една от планираните срещи на ГСС по проекта. В рамките на кампанията бяха планирани и проведени две общи за групите събития – едно за ГСС от община Хасково и едно за ГСС от община Димитровград. ГСС организираха и проведоха различни самостоятелни инициативи и мероприятия – беседи, концерти, надпявания, кулинарни изложби, танцови състезания, викторини, поставяне на сцени по темите на кампанията.
Дейността на ГСС в рамките на проект „Да разрешим проблемите си заедно: втора фаза“ се наблюдаваше от трима експерти – експерт социални дейности, психолог и юрист. Мониторингът на ГСС от община Хасково се провеждаше на всяка четвърта среща на групите, а на новосформираните ГСС от община Димитровград – на всяка среща.
Теми, обсъждани в ГСС
В повечето групи още по време на информационните беседи бяха набелязани най-наболелите проблеми, а в хода на срещите списъкът с теми периодино се актуализираше. В групите за самопомощ и солидарност се обсъждаха най-разнообразни теми, групирани в следните категории:
Здравни теми:
Липса на здравна помощ по селата;
Повишаване на имунитета чрез народни средства и здравословно хранене;
Остеопороза;
Сърдечно – съдови заболявания;
Лечебни свойства на меда;
Билколечение.
Социални услуги и помощи:
Еднократни помощи, отпускани от общините;
Социални помощи, отпускани от държавата;
Грижи за възрастни хора и лица с психични заболявания;
Благотоврителни акции за бездомни лица, възрастни хора, самотни майки, пострадали от домашно насилие и др.
Проблеми, адресирани до местните институции и организации
Кандидатстване за финансиране чрез проекти
Нови технологии – обучение за работа с компютър
Престъпност – кражби, имотни измами, телефонни измами и др.:
Имотни измами;
Телефонни измами.
Домашно насилие, дискриминация по пол, възраст и етнос:
Домашно насилие;
Дискриминация;
Неравенство между половете;
Отношения между поколенията;
Превенционна кампания във връзка с деня на възрастните хора.
Екология:
Компостиране;
Провеждане на акции за почистване и превенция на замърсяването на околната среда;
Беседи за опазване на околната среда.
Религия, традиции и обичаи:
Религия;
Обичаи и традиции, история;
Занаяти – гоблени, шевици.
ПРОБЛЕМНИ ОБЛАСТИ ПРИ ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ГСС
Въпреки опитът на Фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ за групова работа с представители уязвими групи от обществото, в частност възрастни хора и лица в риск от бедност, сформирането и функционирането на Групите за самопомощ срещна някои трудности. Ето как екипът ни се справи с тях.
Първите трудности, които срещнахме при сформирането на ГСС през втората фаза на проект „Да разрешим проблемите си заедно“ бяха политическото говорене и разделението в малките общности на политически принцип във връзка с предстоящите избори за местна власт 2015г. Още по време на информационните беседи, жителите на селата трудно ни различаваха от политическите партии, които вече бяха започнали предизборната си кампания и също провеждаха срещи по места. Мислеха ни за поредните, които дават „празни обещания“, че нещо ще се промени в тяхното населено място. Тази трудност успяхме да преодолеем благодарение на доброто име, което има фондацията на територията на областта, както и на партньорствата ни с кметове, кметски наместници, председатели и секретари на читалища и пенсионерски клубове, създадени по време на предварителните срещи. По време на информационните беседи формалните лидери в посетените населени места ни помогнаха да спечелим доверието на жителите и да ги привлечем да се включат в групите за самопомощ и солидарност.
Друга трудност, която срещнахме е неразбирането за същността на работата на нашата организация – обществено полезна дейност. По принцип възрастните хора не са запознати добре с ролята и функциите на неправителствения сектор, смятат, че НПО са структури на държавната или общинската администрация. Те не са запознати и с различните програми, които финансират НПО и как могат да се възползват от тях. При споменаването на Програмата за подкрепа на НПО в България по ФМ на ЕИП 2009 – 2014г., първата им асоциация е, че това са „европейски пари“, които „някой усвоява“, защото това са чували в медиите. Това първоначално недоверие успяхме да преодолеем с допълнителни разяснения и с помощта на местните лидери, чиято подкрепа имаме.
Почти всяко село, в което създадхеме ГСС, е разделено на два враждуващи лагера. Лагерите обикновено са „за“ и „против“ кмета или около две читалища или два пенсионерски клуба, които се състезават и се противопоставят помежду си. През първата фаза на проекта фондацията избираше да работи с единия от двата лагера (обикновено онзи, с който първо е направила контакт), а в част от селата другият лагер правеше опит да саботира работата на ГСС. През втората фаза преодоляхме тази трудност като създадохме две ГСС в село Добрич, община Димитровград – по една към двете читалища. Този модел на работа се оказа изключително печеливш, защото двете ГСС бяха доволни, че са получили възможност са се включат в проекта и постоянно се конкурираха, дори успяха да преодолеят някои различия помежду си и да организират съвместни събития.
Затруднения от различен характер срещнахме и при избора на наставници на групите за самопомощ в някои населени места. В част от селата излъчените кандидати за наставници бяха кандидати за кметове в изборите за местна власт. Поради съмнения от наша страна, че работата на ГСС може да бъде компрометирана и използване за користни цели, тези кандидатури бяха отхвърлени предвид предстоящите избори. В други групи бяха излъчени по 5-6 кандидатури за наставници, а групата не можеше да стигне до решение кои да одобри и кои да отхвърли. В този случай екипът на фондацията се намесваше с допълнително разясняване на отговорностите и задълженията на наставниците, изискванията към тях. Чрез дискусия успяхме заедно да изберем по двама наставници.
В едно от Хасковските села наставниците от първата фаза на проекта искаха да продължат да ръководят ГСС, но хората единодушно отказаха да ги преизберат, тъй като оценяваха работата им като незадоволителна. Това наложи избирането на нови наставници. Между старите наставници и останалите от групата възникнаха конфликти, които доведоха до изключването на първите от ГСС.
В някои от населените места от община Хасково възникнаха спорове във връзка с възнагражденията, които наставниците получават за работата си по проекта. В селата всеобщото мнение е, че общественополезната дейност и доброволния труд са неразривно свързани и не е морално наставниците да получават пари за работата си. В част от групите избраните наставници публично обещаха да дарят възнагражденията си на читалището или пенсионерския клуб след като го получат.В други групи участниците се опитаха да упражнят натиск върху наставницие да сторят същото. На всички групи бе подробно разяснено, че възнагражденията за наставниците са предвидени, не за да обезпечат финансово работата им в полза на населеното място, а труда, който полагат във връзка с проекта – представяне на ежемесечни отчети за дейността на ГСС, участието в срещи с екипа на фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ и други дейности, произтичащи от проекта.
Друг проблем, който срещнахме при работата в ГСС беше пасивността на наставниците или на самата група. В едно от селата от община Хасково първоначално избраните наставници трудно успяваха да привлекат участници към ГСС, да ги мотивират да посещават срещите и да работят активно за разрешаването на проеблемите в населеното място. Това наложи провеждането на допълнителни срещи с групата и с други жители на селото, избирането на нови наставници и обновяване състава на ГСС.
В друга група от община Хасково единият от наставниците е изключително активен, с голям авторитет и много идеи за развитие на селото.През първата фаза на проекта дискусиите протичаха трудно в тази група, участниците бяха пасивни по отношение даването на идеи за разрешаване на проблемите им, идваха на срещите с идеята, че трябва само да присъстват, да слушат и след това да изпълнят взетите решения под ръководството на наставниците. Постепенно с разговори с всеки един от членовете на ГСС, експертите на фондацията успяха да ги убедят, че тяхното мнение има значение, че идеята на проекта, който изпълняваме е да се обсъждат проблемите на селото като се чуе мнението на всеки. Постепенно, с всяка изминала среща групата започна да става все по-активна, в началото с даването на предложения за теми, които да се дискутират, а после и при предлагането на решения на набелязаните проблеми.
Опитът на фондация „Х&Д Джендър Перспективи“, натрупан при изпълнението на проект „Да разрешим проблемите си заедно: втора фаза“ показва, че ГСС се нуждаят от често посещение на експертите на фондацията. В община Хасково, експерт от организацията посети само две от осемте срещи на всяка от ГСС. Това в известен смисъл затрудни комуникацията между групите и фондацията и стана причина за забавяне разрешаването на част от проблемите в ГСС. От една страна за наставниците е по-лесно организирането на срещи на ГСС, когато се съобразяват само с участниците в групите (синхронизирането на срещите в удобно за експертите време понякога се яваява трудност за наставниците). От друга страна присъствието на експерти на срещите допринася за бързото разрешаване на проблемите (осигуряване на материали във връзка с планираните действия, лобиране пред институции, придвижване на писма към представители на институции и организации). Част от наставниците (най-вече новоизбраните) изпитваха затруднения при ръководенето на ГСС и овладяване на процесите в тях. Фондацията преодоля тази трудност като организира допълнителни посещения на ГСС от координатора на проекта.
Друга трудност, която експертите забелязаха при изпълнението на проекта, е трудното разграничаване на читалищните дейности от работата на ГСС от страна на някои наставници. Онази част от наставниците на ГСС, които са секретари или председатели на читалища в съответните населени места, се затрудняват в разграничаването на ГСС от читалището. Те често предлагаха за теми, които да се разглеждат в групите, типично читалищни дейности – възпроизвеждане на обичаи, отбелязване на празници. Тази трудност бе преодоляна чрез два подхода. При предлагане на подобна тема за обсъждане в ГСС, експертите към фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ напомняха на групите каква е основната им цел – информиране, активно гражданство и разрешаване на конкретни проблеми, което по никакъв начин не включва отбелязването на празници и пресъздаването на обичаи и традиции. След дискусия се определяще друга тема за дискутиране. В някои от населените места, за които някои празници са от особено значение, ГСС бяха подтикнати да разрешат конкретен проблем, като го обвържат с празника. Например в много от селата ГСС организираха благотворителни акции за събиране и даряване на дрехи за бедни, самотни майки, бездомни, жертви на домашно насилие и др. Около други празници бяха организирани кулинарни изложби, като приготвената храна отново беше раздадена на нуждаещи се лица. Част от ГСС организираха съвместни събития на възрастни хора и деца, около знаичми празници. Тук идеята беше да се подобри комуникацията между представителите на различните поколения, възрастните хора да получат така нужните им любов, внимание и най-вече уважение от по-младите, а това да допринесе за подобряване на личната им самооценка и самочувствие, да се почувстват полезни и нужни на обществото.
ДОБРИ ПРАКТИКИ ОТ РАБОТАТА НА ГСС
При изпълнението на двете фази на проект „Да разрешим проблемите си заедно“ бяха идентифицирани множество добри практики, които ще представим с идеята да помогнат на други НПО, желаещи да приложат модела на Групите за самопомощ и солидарност.
На първо място, за да работи една ГСС успешно, тя трябва да се превърне в добър екип. Това означава всеки от участниците в групата да е наясно с дейността й, да знае какви правила трябва да спазва и докъде се простира полето на работа на ГСС. Част от групите още на първата си среща обсъдиха и определиха правила за работа в ГСС. Правилата бяха написани и поставени на видно място в помещението, в което се провеждат срещите на групата. Така при възникването на спорове и конфликти вътре в групата, наставниците се позоваваха на предварително приетите правила, за да ги разрешат. Когато участниците в ГСС не виждат написаните правила, те забравят за съществуването им, не са наясно точно кои правила са били приети от групата и кои не, а това е предпоставка за създаване на затруднения при работата на ГСС. За сплотяването на ГСС значително допринасят съвместните действия. За целта е добре да се предвидят поне две – три срещи, които да са свързани със съвместната работа на всички от ГСС – например акция за почистване, благотворителна акция за събиране на дрехи за бездомни, кулинарна изложба и т.н.
Друго, което е изключително важно за успешното функциониране на ГСС, е активността на всички членове на групата. Това от една страна означава, че наставниците не бива да са авторитарни (да взимат сами решения, да се разпореждат с групата), трябва да дават възможност на всеки да изрази мнението си, трябва да предразположат участниците в ГСС да правят предложения, да ги стимулират чрез обръщане на специално внимание на всеки член на групата и малки нематериални награди. От друга страна от изключително значение за активността на групата е подборът на темите/ проблемите, които се дискутират. Някои ГСС трудно се сещат за разнообразни теми, не защото в населеното им място проблемите са еднообразни (всички са свързани с инфраструктурата – липсата на асфалт по някои улици, проблеми с водоснабдяването или канализацията), а защото не могат да си представят, колко е голямо полето им на действие. Тук на помощ идват експертите от фондацията, които на базата на опита, който имат, правят предложения за теми, които да се разглеждат в ГСС. Но изборът на темите винаги се прави от групата. Когато проблемите, които се обсъждат в ГСС са разнообразни, е много по-голям шансът всеки един от участниците да бъде пряко засегнат от работата на групата и да намери лична полза от участието си в нея. Именно личната полза, усещането, че твоят проблем е от значение за другите в групата и те са съпричастни, готови да помогнат с идеи или като се намесят пряко при разрешаването му, кара хората да участват активно в ГСС. Мотивиращ фактор е също и чувството на удоволетворение, когато ГСС успее с действията си да помогне на конкретен човек или група от хора в населеното място, които са благодарни за помощта.
Едно от най-важните неща при работата на ГСС е намирането на баланс между разрешени проблеми и информационни беседи според спецификата на групата. Безспорно информационните беседи са изключително полезни за възрастните хора и лицата в риск от бедност, независимо дали са свързани със здравна тематика, права на човека, социални помощи или друго. Но онова, което истински мотивира хората да участват в ГСС, са видимите резултати от свършената работа. Видими резултати могат да са почистените гробища, пребоядисаната детска площадка, издаването на речник с диалектите думи от населеното място, създаването на музейна сбирка с доброволните дарения на жителите на селото, провеждането на благотворителни акции в помощ на самотни майки, бездомни хора, лица в неравностойно положение. Тези резултати са видими не само за участниците в ГСС, но и за цялото населено място и допринасят за авторитета на групата и участниците в нея.
Много добра практика от работата на ГСС е включването на външни експерти в информационните беседи. Едни от най-сполучливите здравни беседи са онези, на които присъстваха лекари – специалисти в съответната област. Лекарите възприемат участието си като лектори на беседите като реклама и възможност за привличане на нови пациенти, а участниците в групата получават безплатни консултации на място. Някои от най-дейните наставници дори успяха да договорят определен брой талони за безплатни прегледи/ изследвания за участниците в ГСС, с което подобриха достъпа им до здравни услуги. Добра практика е осигуряването на представител на Дирекция „Социално подпомагане“ при срещите със социална тематика. Така участниците в ГСС получават информация от първо лице за възможностите да се възползват от социални помощи, условията, сроковете и необходимите документи за кандидатстване за тях. Тези консултации на място спестяват време, обикаляне по различните институции и разходи за транспорт на участниците в ГСС.
Осигуряването на публичност на работата на ГСС е от изключително значение за участниците в нея. Добре е поне една от инициативите, организирани от ГСС, да бъде отразена в местните медии. За възрастните хора, представянето на действията или постигнатите резултати от ГСС в местните новинарски емисии или в местния вестник е от изключително значение, кара ги да се чувстват още по-полезни и удоволетворени от работата си. Много вълнуващо за тях е и публикуването на снимки и информация за тях в интернет – на сайта на фондацията или във фейсбук страницата. За целта през втората фаза на проект „Да разрешим проблемите си заедно“ Фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ създаде отдело подменю в сайта си за целите на проекта. Там публикувахме снимки на всички наставници на ГСС, протоколите от срещите на групите и друга полезна информация.
И в двете фази на проект „Да разрешим проблемите си заедно“ Фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ беше предвидила еднократна помощ за групите. Тя се оказа от изключително значение за сплотяването на ГСС и привличането на участници в тях. Всяка ГСС сама решаваше за какво да използва предвидената помощ – някои групи закупиха дърва за отопление на помещенията, в които се събират, други купиха маси, кафе машини, компютри, щори, трети направиха ремонт на помещенията. Всички участници в ГСС приемат еднократната помощ като дарение или награда за активната им работа и това допълнително ги мотивира да раотят активно, за да я заслужат.
МЕТОДОЛОГИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ГСС В МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА
1. Подбор на населени места, в които да се създадат групи за самопомощ – добре е да имате предварителен контакт с част от участниците в ГСС, те да проявяват интерес към включването в групите;
2. Запознаване на местната власт, формалните и неформалните лидери в населеното място с идеята за създаване на ГСС – ако успеете да привлечете местните лидери да ви сътрудничат при създаване на ГСС, а защо не и при работата на групите, това допълнително ще утвърди позициите на организацията ви в населеното място и ще привлече повече хора към ГСС;
3. Осигуряване на помещения, в които да се провеждат срещите на ГСС – добре е тези помещения да са местата, където хората от селото обичайно се събират, това ще им даде усещането за сигурност и промяната (включването им в ГСС) няма да е драстична за тях;
4. Организиране и провеждане на информационни срещи с жителите на населеното място – важно е да проведете информационна среща, на която да се представите, да представите организацията си, да представите идеята си за създаване на ГСС;
5. Подбор на лидери/медиатори/наставници, които да ръководят ГСС – много важно е жителите на населеното място сами да излъчат кой да ръководи групата, така те ще имат по-голямо доверие и на вашата организация, тъй като още от самото начало им давате право на избор. Разбира се наставниците на ГСС трябва предварително да са наясно в какво се изразават задълженията им;
6. Подбор на експерти, които да посещават срещите на ГСС – добре е експертите да са с разнообразни умения и квалификация и за всяко населено място да отговаря един единствен експерт;
7. Обучение на наставниците – макар по време на информационните срещи да сте обяснили каво представляват ГСС и какви са функциите на наставниците, последните се нуждаят от допълнително обучение как да ръководят групите, в какво конкретно ще се изразява работата им, към кого могат да се обръщат при нужда от помощ. Освен това събирането на представителите на няколко населени места на едно място по време на обучението допринася за взаимното им опознаване, което е основа и за бъдещото им сътрудничество;
8. Провеждане на първа среща на ГСС – важно е да се определят най-важните теми и най-наболялите проблеми, които вълнуват групата, да се изготви примерен график на срещите на ГСС и най-вече да се приемат правила за работа в групата;
9. Същинска работа на ГСС – важно е в хода на работата на ГСС да съумеете да активизирате участниците, да ги подкрепяте в трудните моменти, да ги насочвате;
10. Финансово обезпечаване работата на ГСС – голяма част от планираните в ГСС инициативи е невъзможно да се реализират без закупуването на определени материали. Добре е да се планират средства и за кафе/чай, сладки и др. за срещите;
11. Мониторинг на ГСС – наблюдението на работата на ГСС е от изключително значение за правилното им функциониране. Не винаги наставниците съумяват да ръководят ГСС ефективно, понякога ГСС са пасивни и се нуждаят от примера на външен за населеното място човек, който да ги активизира. Регулярното посещение на срещите на ГСС допринася за увереността на наставниците и резултатността на групата. Освен това регулярният контакт с експертите от вашата организация ще допринесе за бързото и адекватно разрешаване на проблемите, възникнали в хода на работата на ГСС;
12. Осигуряване на публичност – добрият контакт с местните медии и отразяването на дейностите на ГСС или свършената от тях работа допринася за сплотяването на групата и за усещането за значимост на свършената работа;
13. Обобщаване на резултатите от работата на ГСС – добре е през определен период от време да се организират общи мероприятия за всички ГСС, на които всяка група да представя свършеното от нея, да се дават грамоти в различни категории, които действат поощряващо на ГСС.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
От 2013 г. фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ работи активно с възрастни хора от малките населени места. През тези три години научихме, че възрастните хора имат много и най-разнообразни проблеми, но онова, което е най-ценно за тях, е контактът с „младите“. Много от жителите на селата приемат с голяма благодарност възможността да участват в Групите за самопомощ и солидарност . За тях е истинско събитие, че някой се е сетил за тях, някой иска да ги изслуша, да им помогне. Защото те се чувстват изоставени от държавата, от общината, а нерядко и от своите близки. Не са малко възрастните хора, които в лични разговори са ни споделяли за неуважението и презрителното отношение към тях от страна на технте деца и внуци. Това е най-голямата болка за тях.
Противно на всички предрасъдъци и клишета възрастните хора са пълни с идеи и енергия, имат желание да работят за общото благо на населеното място, в което живеят, искат да имат социални контакти и да се чувстават полезни. Клюкарстването и сериалите не са единствените неща, които ги вълнуват. Те имат голям опит, който с лекота използват при планирането на различни решения по актуални въпроси, а идеите, които дават не са нито са остаряли, нито за подценяване. Просто някой трябва да ги потърси, да поиска мнението им.
За екипът на фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ работата с възрастните хора е изключително зареждаща. Не просто се чувстваме удоволетворени, защото организираме благотворителни акции или акции за почистване с тях, или защото успяваме да накараме местните институции да им обърнат внимание. Ние научаваме много от възрастните хора, придобиваме ценен опит, който те с радост ни предават.
Надяваме се, че и други неправителствени организации и неформални групи ще последват примера ни и ще обърнат внимание на възрасните хора. За нас няма значение дали ще използвате нашия модел на работа – групите за самопомощ и солидарност, дали ще го преработите или сами ще намерите своя подход – важна е крайната цел: овластяването на възрастните хора.
ПРИЛОЖЕНИЯ
ОТЧЕТ НА НАСТАВНИЦИТЕ – ПЪРВА ФАЗА
Отчет
за работата на Група за самопомощ и солидарност
гр./с./кв…………………………………………..
Месец:……………….
Дати на срещите на ГСС:
1. ………………………………….
2. …………………………………..
Наставници:
1. ……………………………………………………………..
2. ……………………………………………………………..
3. ……………………………………………………………..
4. ……………………………………………………………..
Тема на срещата:……………………………………………………………………
Проблем:……………………………………………………………………………
Описание на проблема:…………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
История на проблема:……………………………………………………………
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Направени постъпки за разрешаване на проблема:………………………..
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Идеи и предложения за справяне с проблема:…………………………….
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Взето общо решение за разрешаване на проблема:………………………..
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
ПРОТОКОЛ ОТ СРЕЩА НА ГСС – ВТОРА ФАЗА
Протокол от среща на ГСС
Населено място: кв./с. ………………………………….., община…………………………. Дата: …………………..
Дискутиран проблем/тема: ………………………………………………………………………………………………………….
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Описание на проблема:……………………………………………………………………………………………………………….
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Обсъждане и коментари в групата, идеи и предложения за справяне с проблема: ……………………
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Взето общо решение за разрешаване на проблема/ планирани действия: ………………………………….
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Ангажирани лица: ……………………………………………………………………………………………………………………….
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Предприети действия: ……………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Постигнти резултати: …………………………………………………………………………………………………………………
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Дата: ………………………………..
Изготвил: …………………………………………………………………………………………………………….
Инструкции за попълване на протокол от среща на ГСС
Инструкции за попълване на протокол от среща на ГСС
1. Протоколите от срещите на ГСС се попълват от единия или съвместно от двамата наставници на групата. При невъзможност от страна на двамата наставници да изготвят протокола / затруднено зрение, тремор и др./ те са длъжни да осигурят лице, което своевременно да извършва това тяхно задължение.
2. В полето „Дискутиран проблем/тема“ се изписва ясна формулировка на обсъжданата в групата тема.
3. В полето „Описание на проблема“ се попълват всички важни факти по темата, така че човек, който не живее в населеното място да добие ясна представа в какво се състои проблема. В това поле следва да се изпишат отговорите на следните въпроси: От кога датира проблема? Някой някога правил ли е опити да го разреши, какво е предприел и какво е постигнал?
4. В полето „Обсъждане и коментари в групата, идеи и предложения за справяне с проблема“ се отразява цялата дискусия в групата – кой какво е казал по темата, с какво е допълнил информацията по проблема, каква идея е дал за разрешаването му.
5. В полето „Взето общо решение за разрешаване на проблема/ планирани действия“ се описва подробно до какво решение се е стигнало в групата, какви мерки възнамерява да предприеме, за да разреши проблема.
6. В полето „Ангажирани лица“ ясно се изписват имената на хората, които са се ангажирали да предприемат действия – например кой ще изработи и входира писмо до определена институция, кой ще отговаря за организирането на акция за почистване, кой ще подготви материали за следващата среща и др.
7. В полето „Предприети действия“ се описва точно какво се е случило при опитите за разрешаване на проблема. Тази част от протокола се попълва след като има реално предприети действия, което най-често е известно време след проведената среща на ГСС по темата.
8. В полето „Постигнти резултати“ се описва крайният резултат от предприетите действия. В случай, че е до 15 април 2016г. все още няма видим резултат, който може ясно да се констатира, в полето се описва какви действия групата планира да предприеме след приключване на проекта.
9. В долния край на протокола се изписва датата, на която е завършен и кой го е написал.
Задължения и отговорности на наставниците:
• Да ръководи Група за самопомощ и солидарност /ГСС/ и срещите й;
• Да дава възможност на всички членове на ГСС да изразяват мнение, да споделят проблеми, да правят предложения;
• Да съблюдава за спазването на правилата за работа в ГСС;
• Да организира срещи на ГСС минимум веднъж месечно;
• Да подпомага членовете на ГСС, да им предоставя информация по различни въпроси и проблеми, да ги насочва към организации и институции;
• Да изготвя протоколи от срещите на ГСС;
• Да подпомага попълването и изготвянето на съпътстваща дейността на ГСС документация – присъствени списъци и др.;
• Ежемесечно да изготвя отчет за дейността на ГСС по образец и в срокове, поставени от Ръководителя на проекта;
• Да обезпечава ресурсно функционирането на ГСС със средства, предоставени от Фондацията;
• Да организира доброволчески инициативи;
• Да разпространява рекламни, информационни и превенционни материали на Фондацията;
• Да вземе активно участие в провеждането на заключителен семинар за отчитане на резултатите по проекта;
• Да прави предложения пред Ръководителя на проекта и редовно да го информира за своята дейност;
• Да дава съвети и предложения за успешното осъществяване на проекта;
• Да се информира по въпроси, свързани с основните дейности по проекта;
• Да изпълнява в срок възложените задачи;
• Да уведомява Ръководителя на проекта своевременно при невъзможност да изпълни поет ангажимент.
Правила за работа в ГСС
• Всеки може да се включи в ГСС, без разлика от пол, раса, възраст, религия, етническа ринадлежност и др. Забрана за участие в ГСС може да получи само лице, което не спазва правилата за работа в групата;
• Участието в срещите на ГСС става на доброволен принцип. Никой не може да бъде заставен или задължен да присъства на тях против волята му;
• Всички участници в ГСС имат равни права;
• Всяка среща на ГСС има предварително обявена тема. Допуска се на срещата да се обсъдят и други теми, само ако всички участници са съгласни и ако темите са с неотложен характер;
• Участниците са длъжни да се съобразяват с Наставниците на ГСС, които ръководят срещите на ГСС;
• Срещата започва в предварително определен час и участниците трябва да се съобразяват с него. В случай, че искат да се включат в срещата, но нямат възможност да дойдат навреме, участниците са длъжни да влезнат с залата, където се провежда срещата по начин, който не възпрепятства работата на групата;
• Всеки участник има право да бъде изслушан, да изрази мнение или становище, да сподели проблем, да вземе отношение или да предложи мерки/действия по дискутираните въпроси;
• Ако по някаква причина е невъзможно провеждането на дискусия по основната тема на срещата, Наставникът на ГСС създава дневен ред, по който да протича срещата. Наставникът е длъжен да дава думата на всички желаещи участници и носи отговорността всички желаещи да разполагат с еднакъв интервал от време, за да споделят мнение или становище;
• Участниците в ГСС нямат право да осъждат други участници за изразено от тях мнение, становище или направено предложение;
• Участниците в ГСС са длъжни да изслушват други участници, на които е дадена думата и нямат право да ги прекъсват. Ако иска да изразят мнение, могат да го направят едва след като приключи изказването и само с позволението на Наставника.
Алгоритъм за обсъждане на проблемите в ГСС
• Ясно формулиране на конкретния проблем;
• История на проблема – от кога датира и как се е променял във времето;
• Какви постъпки са правени за разрешаването на проблема до момента;
• Идеи и предложения за справяне с проблема.
Проблемите, които се обсъждат на срещата трябва да са съобразени с предварително обявената тема. При изчерпване на въпросите по конкретната тема и със съгласието на всички участници в ГСС, може да се обсъдят и други проблеми, които не са съотносими със зададената тема.
Фондация „Х&Д Джендър Перспективи“
Наръчник за създаване на групи за самопомощ и солидарност
Автор: Кристина Йорданова
© Фондация „Х&Д Джендър Перспективи“, 2016
Проект „Да разрешим проблемите си заедно: втора фаза“ (BG 05/ 1274) се изпълнява от Фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ и се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014г.
www.ngogrants.bg www.hdgender.eu
Този наръчник е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014г. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Х&Д Джендър Перспективи“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.