Закон за защита от домашното насилие

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане.

(2) Отговорността по този закон не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя.

Чл. 2. (1) Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

(2) За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Чл. 3. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:

  1. съпруг или бивш съпруг;
  2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
  3. лице, от което има дете;
  4. възходящ;
  5. низходящ;
  6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
  7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
  8. настойник, попечител или приемен родител;
  9. (възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
  10. 10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Чл. 4. (1) В случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита.

(2) В случаите, когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки съгласноЗакона за Министерството на вътрешните работи.

(3) По искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие.

Чл. 5. (1) Мерките за защита от домашното насилие са:

задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;

отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;

  1. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
  2. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
  3. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
  4. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

(2) Мерките по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат за срок от три до 18 месеца.

(3) Мярката по ал. 1, т. 4 не се налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения.

(4) Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал.1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.

Глава втора.
ПРОИЗВОДСТВО ЗА НАЛАГАНЕ НА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

Раздел I.
Общи положения

Чл. 7. Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице.

Чл. 8. Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на:

  1. пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;
  2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;
  3. настойника или попечителя на пострадалото лице;
  4. директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

Чл. 9. (1) Молбата е писмена и съдържа:

  1. имената, адреса и единния граждански номер на молителя, адреса на дирекция „Социално подпомагане“; в случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие постоянния или настоящия си адрес, то може да посочи друг адрес;
  2. имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може да бъде призован, включително телефон и факс;
  3. данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя;
  4. датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие;
  5. подпис.

(2) В случаите по чл. 8, т. 2 и 4 съдът служебно конституира като страна пострадалото лице.

(3) Към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие.

(4) Съдът по искане на молителя служебно изисква за извършителя справка за съдимост, справка за наложени мерки по този закон и удостоверение дали се води на психиатричен отчет.

Чл. 10. (1) Молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие.

(2) Молбата се завежда в специален регистър с отделна поредна номерация (индекс) на делата и се разпределя в деня на постъпването.

Чл. 11. (1) При подаване на молба по чл. 8не се внася държавна такса.

(2) При издаване на заповедта съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие.

(3) При отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и на лица, поставени под запрещение, или лица с увреждания.

Раздел II.
Разглеждане на делото

Чл. 12. (1) В деня на постъпване на молбата съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от един месец, като заедно с призовката и преписа от молбата с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства.

(2) В случаите по чл. 8, т. 2 и 4 се призовава и пострадалото лице.

(3) При необходимост призовката се връчва със съдействието на полицейските органи или на кмета.

Чл. 13. (1) В производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс.

(2) Доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат и:

  1. протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите „Социално подпомагане“, от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице;
  2. документите, издадени от юридически лица, извършващи социални услуги и вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане;
  3. декларацията почл. 9, ал. 3.

(3) Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3.

Чл. 18. (1) Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.

(2) Заповедта по ал. 1 се връчва на страните и се изпраща служебно до районното управление на Министерството на вътрешните работи.

(3) Когато от данните по делото е видно, че е необходимо да се предприемат мерки по Закона за закрила на детето, съдът уведомява директора на дирекция „Социално подпомагане“.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от един месец, като заедно с призовката и преписа от молбата с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства.

(5) В случаите по чл. 8, т. 2 и 4 се призовава и пострадалото лице.

(6) При необходимост призовката се връчва със съдействието на полицейските органи или на кмета.

Чл. 19. Заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.

Раздел III.
Изпълнение на заповедта за защита

Чл. 20. Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.

Чл. 21. (1) Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл. 5, ал.1, т. 1, 2 и 3.

(2) Когато е наложена мярка по чл. 5, ал.1, т. 2 и извършителят откаже доброволно да я изпълни, той се отстранява от съвместно обитаваното жилище със съдействието на полицейските органи от районното управление на Министерството на вътрешните работи по местонахождението на жилището.

(3) При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Чл. 22. За наложените глоби и присъдените държавни такси и разноски съдът издава служебно изпълнителен лист.

Top