Други

ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ ЗА
ПЕРИОДА 2007-2008 г.

Какво е насилие и как се стига до него?

Всяко действие или поведение, насочено срещу другия човек или собствената личност, което предизвиква физическо, психическо и емоционално страдание, може да се нарече насилие. По своята социална същност насилието е антихуманен акт. То е вид престъпление и нарушава достойнството и интересите на личността. Насилието е един от възможните резултати на агресивното поведение. Също като него, то има много разновидности и форми на проява. Насилието се проявява по различен начин, в зависимост от това кои са неговите извършители, кои са жертвите и какви са отношенията между тях.

По какво насилникът се различава от другите хора?

За съжаление липсват ясни признаци. Насилници има сред всички общности. Те не са представители на определена социална група и не могат да бъдат разграничени по вероизповедание, възраст, политически пристрастия. Насилникът може да бъде:

  • богат или беден;
  • млад или стар;
  • семеен или несемеен;
  • ниско или високообразован;
  • от пълноценно или непълноценно семейство.

Могат да се идентифицират някои характеристики на личността на насилника, които определят, че при конкретни ситуации той може да прояви насилническо поведение. Психически характеристики, доминиращи в личностния профил на човека с насилническо поведение:

  • Лица с ниска себеоценка, компенсирана в идеализиране на физическото превъзходство като средство за подчиняване на хората, с които общува;
  • Лица с емоционална неустойчивост, водеща до липса на самообладание в екстремни ситуации;
  • Лица с краен егоцентризъм при удовлетворяване на собствените потребности; Лица със засилена агресивност и жестокост и с дефицити в способите за приемане и прошка;
  • Лица, смятащи се за недосегаеми – отмъстителни и изпълнени с омраза към всеки, който се изпречи на пътя им;
    • Лица с примитивно съзнание за жената и нейната роля в семейството и социалния живот;
  • Лица с алкохолна и друга зависимост от вещества.

Рискови категории граждани

Чрез описание на различните категории жертви могат да бъдат идентифицирани рисковите групи със специфични възрастови или социални особености.

Жертвите могат да бъдат категоризирани като първични и вторични. По този начин се получава представа за степента на засегнатост на потърпевшия във физически или психологичен аспект. Първична жертва е всеки индивид, който страда от физическо увреждане или емоционална травма в резултат на престъпно посегателство или бедствие. Вторична жертва може да бъде свидетел или човек, свързан по някакъв начин с първичната жертва на престъпление. При първичните жертви реакциите са по – интензивни и травмата се преживява по-дълбоко. Жертвите преживяват различни по интензивност психически и физически травми. Това зависи от степента на “участие” в криминалния акт. За добра превантивна работа, както и за правилно оценяване жертвата на насилието, е необходимо в полицейската практика да се познават рисковите групи и принадлежащите към тях субекти. Високорискови жертви:

  • хора с девиантно или криминално поведение;
  • хора, принадлежащи към деструктивна семейна и /или социална среда;
  • хора с отклонения в психичното и интелектуално развитие.
  • Умеренорискови жертви:
  • хора, произхождащи от непълноценни семейства;
  • хора с ексцентрични навици;
  • деца без родителски контрол.

Нискорискови жертви: хора с нормална жизнена, професионална и социална среда.

Отклонения в психичното и интелектуалното развитие като рисков фактор

 Психични болести

При почти всички психични болести има промени в съзнанието и поведението на болните, които в различна степен повишават риска от насилие. Неспособността на тази категория хора да оценява адекватно определени ситуации ги превръща в потенциални обекти и жертви на насилие. Поради специфичното си болестно състояние те трудно се справят с травмата. Проблеми могат да възникнат и около достоверността на показанията им.

Умствена изостаналост

Проблемите на тази категория хора са сходни с проблемите на психично болните. Често те не разбират смисъла на извършените спрямо тях действия и по тази причина трудно или въобще не ги оценяват като престъпни. Интелектуалният им дефицит и особеностите на възпроизвеждане на информацията често пораждат съмнения за достоверността на деянието.

            Идентифициране на домашното насилие и подпомагане на пострадалия

Какво представлява домашното насилие

Ако някога сте били удряни, наранявани физически или заплашвани с нараняване от партньора ви, когато той е бил ядосан, вие сте били жертва на домашно насилие. Дори заплахи, които не са свързани с физическо насилие, са знак за проблем. Ако партньорът ви чупи или хвърля предмети, когато е ядосан, той е агресивен към вас.

Ако често ви обиждат или ви крещят, вие сте жертва на словесно насилие. Запитайте се дали се страхувате да се приберете вкъщи, защото може да бъдете наранени. Ако отговорът е „Да”, имате проблем.

Ако Вашият приятел или партньор:

  • Ви крещи, обижда Ви, оскърбява Ви или Ви удря;
  • Отнася се с Вас като с предмет, който му принадлежи;
  • Постоянно Ви контролира, заповядва Ви, взима еднолично всички решения, не се съобразява с Вас и не се интересува от Вашето мнение;
  • Държи се жестоко с Вас, лесно губи контрол, хвали се с това, че се държи лошо и с другите;
  • Налага сексуални отношения против Вашето желание и Ви заплашва;
  • Опитва се да Ви манипулира, да Ви изнудва: “ Ако ти наистина ме обичаш, ще …“ ;
  • Употребява наркотици и алкохол и склонява и Вас да ги употребявате;
  • Счита, че Вие сте длъжна винаги да отстъпвате и да бъдете “послушна“.

Ако дори едно от изброените неща се случва с Вас, може да се говори за насилие.

Партньорът Ви има склонност към насилие, ако:

  • почти винаги е агресивен;
  • агресивен е по отношение на домашните животни;
  • в миналото му има криминални епизоди;
  • подвластен е на бърза смяна на настроението си – от спокойствие до ярост;
  • обвинява Вас за всички проблеми;
  • заплашва да се самоубие, ако го напуснете;
  • винаги е ядосан на някого или на нещо, чупи и хвърля вещи.

ВИДОВЕ НАСИЛИЕ

Физическо насилие

  • Блъска Ви, нанася Ви удари, ритници, плесници;
  • Хвърля предмети;
  • Заплашва Ви с оръжие или Ви наранява с него;
  • Физически възпрепятства опита Ви да напуснете дома си;
  • Заключва Ви някъде;
  • Отказва да Ви помогне, когато сте болна, наранена, бременна;
  • Възпрепятства опитите Ви да потърсите медицинска помощ;
  • Бие децата;
  • Заплашва с физическо насилие Вашите роднини и приятели;

Сексуално насилие

  • Принуждава Ви да се събличате против волята Ви;
  • Принуждава Ви към полово сношение против Вашата воля;
  • Принуждава ви към полово сношение след побой;
  • Извършва половите сношения с особена жестокост;
  • Умишлено Ви лишава от сексуален контакт;
  • Проявява изключителна ревност и Ви обвинява в любовни връзки с кого ли не;
  • Принуждава Ви да гледате и/или да повтаряте порнографски действия;

Емоционално насилие

  • Постоянно Ви критикува, крещи и/или Ви обижда (например, казва Ви, че сте много дебела или прекалено кльощава , че сте тъпа и глупава, че сте лоша майка, съпруга, любовница);
  • Игнорира Вашите чувства;
  • Подиграва се на Вашите убеждения;
  • Забранява Ви да ходите на работа;
  • Манипулира Ви, използвайки лъжа;
  • Обижда Вашите роднини и приятели, за да ги отстрани от живота Ви;
  • Отказва да излиза с Вас и да се срещате с други хора;
  • Пречи Ви да поддържате отношения с Вашите роднини и приятели;
  • Не Ви позволява да се обаждате по телефона;
  • Изцяло контролира семейния бюджет и сам взема финансовите решения;
  • Присвоява си всички семейни доходи, въобще не дава или дава не достатъчно пари за домакинството; при това самият той не пазарува, но Ви обвинява, че не се грижите за семейството;
  • Унижава Ви пред хора;
  • Заплашва да си тръгне или да Ви изгони от къщи;
  • Заплашва да Ви вземе децата;
  • Системно и несправедливо наказва децата или не Ви допуска до тях;

            Защо не бива да се премълчава домашното насилие?

Има няколко повтарящи се сценария, когато жертвите се опитват да убедят себе си, че не са били жертва на насилие:

  • Мислите, че той е прекалено мил, за да е насилник. И вероятно той е такъв, когато не ви наранява, но това не означава, че не сте наранявана. Някои изглеждат толкова мили с другите хора, когато са в добро настроение или когато прикриват гнева си, но когато изгубят търпение, са склонни към жестокост.
  • Смятате, че вината е Ваша. Това се среща много често. Хората обикновено обвиняват жертвата за насилието, на което тя самата е подложена. Например някой може да Ви каже: „Какво толкова направи, че го предизвика да хвърли бутилка по теб?” Отговорът на този въпрос е: нищо грешно. Жертвите не са причината за насилието!
  • Смятате, че ако не сте наранена физически, значи не сте жертва на насилие. Когато партньорът Ви хвърли бутилка в стаята и тя не Ви удари, Вие вярвате, че той просто е хвърлил бутилката, без да иска да Ви нарани. Всъщност, ако той започне да хвърля или чупи , това е домашно насилие.

Дори и единичен случай на физическо насилие или заплаха с физическо насилие би могъл да е достатъчен, за да се установи контрол над партньора. След това тази власт би могла да бъде затвърдена чрез контролиращи поведения, които изключват физическо насилие. Например, словесна атака след физическо издевателство носи допълнителна заплаха, че може да последва ново физическо насилие. По този начин устните заплахи са достатъчни, за да може насилникът да затвърди своя контрол, без фактически да нарани тялото на жертвата.

Казвате си, че той ще се поправи и ще стане по-добър. Това става, когато сте осъзнала, че сте жертва на домашно насилие, но смятате, че то е единичен случай. Много е опасно да мислите по този начин. Ако някой е дръзнал да Ви нарани веднъж, той ще го повтори (това може да се случи след дни, седмици или месеци). Въпросът не е дали това ще се случи отново, а кога. Единственият начин да се прекрати порочната практика е да потърсите квалифицирана помощ.

Преди всичко разберете, че Вашият мъчител в крайна сметка е слаб, а не силен. А ако Вие понасяте неговото унижение мълчаливо и покорно, то Вашето търпение може още повече да го раздразни и да укрепи чувството му, че всичко му е позволено. Затова мълчанието не е най-добрата тактика на поведение. Но и виковете и сълзите са лоша демонстрация на Вашите страдания и също повишават активността на насилника. Преди всичко, ако ситуацията не е стигнала твърде далеч, възпротивявайте се на насилието, но не физически, а морално.

Ако насилието във Вашето семейство съществува отдавна и насилникът вече е свикнал с Вашата покорност, съпротивата може само да го провокира за по-решителни действия – може да се стигне дори и до убийство, породено от страха, че неговата “вещ” се е изправила срещу него. В такава ситуация преди всичко си изяснете за себе си какво Ви е заставяло толкова дълго време да живеете с човек, който през цялото време е издевателствал над Вас. Време е да се замислите за това, как да се отделите от Вашия насилник. И дори ако сте финансово зависима от него – решете кое Ви харесва повече: да бъдете материално осигурена, но да Ви унижават, или Ви е време да станете самостоятелна и силна личност.

            Как да бъдем полезни на човек, станал жертва на домашно насилие?

  1. Да бъдем разбиращи

Да изслушваме, да не осъждаме жертвата. Да й покажем, че сме на нейна страна.

Да й покажем, че смятаме нейните чувства за разумни и нормални.

Да дадем време на жертвата да вземе собствените си решения, без да я съветваме да се върне при партньора си и да се опитва да оправи отношенията си с него. Да не я притискаме да взима бързи решения.

Да я оставим да говори за емоционалната страна на своята връзка с партньора. Да не я критикуваме за това, че живее с този партньор-насилник. Да опитаме по-скоро да й обясним, че ако не бъдат взети някакви мерки, насилието в двойката ще прогресира.

Да й помогнем да наблегне на позитивното в това, което се случва. Не трябва да й казваме, че  е длъжна да стои при партньора си заради децата, напротив.

Трябва да я поздравим за това, че е намерила сили и смелост да говори. Защото  това показва, че тя усеща семейството си като вредно и неподходящо както за собственото й психично здраве, така и за нормалното израстване на децата й. Фактът, че тя споделя, означава, че извървява първите крачки за осигуряване на по-добър живот за себе си и за децата. Трябва да уважим потребността й да запазим казаното от нея в тайна, ако тя ни помоли за това.

  1. Да и помогнем да се свърже със служби, които подкрепят хора, преживели насилие. Проучете какви организации за подпомагане на жертви на насилие са на разположение в града или в региона. Разкажете й за тях. Съобразете се с потребностите на човека и се информирайте, дали организациите могат да се погрижат и за децата, ако има такива. В случай, че се опитвате да помогнете в ситуация на психологическо или физическо насилие, убедете жертвата да потърси помощ от полицията.
  2. Какво бихме могли да и кажем?

Изразявайте ясни и кратки послания, като например:

Насилието винаги е неприемливо. Никога няма основателно извинение за него.

Сигурността на жената и на децата е от първостепенно значение.

Жертвата не е причина за насилието. Отговорност за това носи единствено партньорът.

Жертвата няма да успее да промени нито насилника, нито неговото поведение.

Извиненията и големите обещания няма да прекратят насилието.

Жертвата не е сама с проблема си.

Насилието не е загуба на контрол. Това е поведение, с което си служат хора, за да контролират другите.

Насилието носи травматични последствия за децата.

Съгласно Закона за защита срещу домашното насилие, да биеш партньора си е престъпление. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: съпруг или бивш съпруг; партньор, с когото живеят на съпружески начала; партньор, от когото има дете и др.

Убедете я, че трябва да се обърне за помощ към полицията и организациите, подпомагащи жертви на насилие.

Възможно е жертвата да e уплашена и объркана и да не може експедитивно да вземе мерки. Самият факт, обаче, че се опитва да търси помощ и съдействие, е окуражителен. Всеки път, когато полага усилия в тази посока, тя става по-уверена във взимането на по-смели решения.

           

            План за безопасност

  • Обмислете детайлно своите действия при опасност от повторно насилие, направете си план за безопасност и се подгответе за неговото изпълнение.
  • При опасност веднага позвънете на полицията. Ако нямате възможност да направите това, съседите могат да го сторят вместо Вас.
  • Договорете се със своите съседи да извикат полиция, ако чуят викове от Вашата къща или апартамент.
  • Научете телефоните на местните служби, които могат да Ви окажат необходимата подкрепа (кризисен център за жени, телефон на доверието и др.).
  • Разкажете за насилието на тези, на които се доверявате (приятели, роднини).
  • Подгответе си място, където бихте могла да отидете в случай на опасност.
  • Ако не можете да избегнете спора или инцидента, постарайте се да изберете такава стая за провеждането му, от която можете лесно да избягате в случай на необходимост. Старайте се да избягвате споровете в стаи, които нямат достъп до външни врати (като например банята или кухнята, където има остри и режещи предмети).
  • Обмислете как можете бързо и безопасно да напуснете дома си. Определете кои врати, прозорци, стълби подхождат за това най-добре.
  • Предварително оставете при Вашите приятели или роднини резервни дрехи, важни документи, номера на телефони, необходими лекарства, резервни дрехи и др.
  • Постарайте се да унищожите всички възможности, които биха помогнали на Вашия насилник да Ви намери (бележници, пликове с адреси и т.н.).
  • Ако ситуацията е критична, напуснете дома си незабавно, дори да не сте успели да вземете със себе си необходимите вещи. Помнете, че Вашият живот е в опасност!
  • Когато напускате дома си, направете всичко възможно да вземете децата със себе си.
  • Ако сте бита или насилвана, незабавно си извадете медицинско свидетелство.

            Какви са естествените реакции на жертвата на домашно насилие?

  • Страх от смърт или физическа травма на вас самата или на някого, когото вие обичате; да останете сама; “загуба на контрол” над себе си; че подобни събития могат да се повторят.
  • Безпомощност – събитието предизвиква вашето безсилие или безпомощност.
  • Печал заради страх от смъртта, травми и други тежки загуби.
  • Тъга заради това, което се е случило
  • Вина за това, което ви се е наложило да преживеете; съжаление заради това, което не сте направили или което сте могли да направите по-рано;
  • Срам заради това, че сте се показали като безпомощна и нуждаеща се от помощта на другите; заради това, че не сте реагирали така, както бихте искали и не сте направили това, което трябва .
  • Гняв към това, което се е случило и към този, който е причина за случилото се; към несправедливостта на всичко случващо се; поради преживения срам и обиди; поради липсата на разбиране от другите хора и поради безрезултатните опити да им обясните своето състояние.
  • Спомняне на чувствата, свързани с присъствието на насилника във вашия живот
  • Разочарование от себе си, от мъжете, от живота.
  • Надежда за бъдещето, за по-добри времена.
  • Физически усещания и психически състояния
  • Вие може да имате и физически усещания, които да са свързани или не с описаните чувства. Понякога те възникват много месеци след дадена кризисна ситуация. Някои общи усещания са: умора, безсъние, кошмари, неопределено безпокойство, неясни мисли, влошаване на паметта и концентрацията, виене на свят, сърцебиене, треперене, затруднено дишане, пристъпи на задушаване, тежест в гърлото, мускулно напрежение, което може да доведе до главоболие.
  • Социални отношения – Може да се появи напрежение в отношенията с вашите роднини. Добрите отношения с децата могат да преминат в конфликтни. Може да чувствате, че даже и незначителните неща ви изваждат от равновесие, вие не можете да реагирате така, както очакват от вас любимите ви хора и смятате, че в общуването от вас се изисква твърде много.

            Последици от насилието при жените

Мълчанието: Насилието се превръща в тема–табу. Жените, жертви на насилие полагат неимоверни усилия да го прикрият. Преживяната болка и унижение живее единствено в съзнанието на жената.

Причините: Вменяване на чувство за вина у жертвата. Признаване на собствената слабост първо пред себе си, а след това и пред външния свят.

Резултатът: Отключване на психично заболяване. Жертвата се превръща в насилник. Изграждане на идентичност на жертва.

Вътрешното противоречие: Породено, от една страна, от желанието на жената да “забрави” за насилието, да го изтрие от съзнанието си и да продължи да живее така, сякаш то никога не се е случило. От друга страна, потребността да говори за него и по този начин да започне да се разделя с тежките спомени.

Вината: Общоприетата норма, че жертвата е виновна, се преживява като лично убеждение. Жената, която е била обект на насилие, живее с мисълта, че тя го предизвиква. Вярва, че ако се промени и стане “по-добра”, насилието ще спре.

Загуба на вярата в себе си: Жената се чувства безпомощна и пасивна, неспособна да се справи сама. Това предопределя и ниското й самочувствие. Жертвата е “смачкана” психически, чувства се унизена, недостойна, дефектна.

Състояние на зависимост: Жените, жертви на насилие, се намират в положение, от което могат да предвидят насилието, но не могат да избягат от него. Силната емоционална, родова или финансова зависимост са причината жената да остане при насилника.

Противоречиви чувства: Често жената, жертва на насилие, все още обича партньора си, но тази любов е съпроводена и със страх за физическото и психическо оцеляване. Това състояние на силна обърканост я прави нерешителна.

Промяна в междуличностните отношения: Поражда се недоверие в отношенията между хората, което често се изразява в убеждения като: “Всички мъже са еднакви”; ”Дори да си намеря друг мъж, той ще е същият като предишния”; “Никой не може да ми помогне”.

Самоубийствени мисли и опити за самоубийство: Отчаянието и безнадеждността на ситуацията подтикват някои жени да сложат край на живота си.

Кризата: Емоционалното състояние, в което изпада жената след акт на насилие, често се описва като криза. В такова състояние емоциите са много интензивни, страховете са засилени и жената е объркана.

Не забравяйте, че винаги може да намерите човек, който да Ви помогне. Затова Ви молим, когато сте жертва на домашно насилие, да потърсите помощта на полицията и на специализираните организации, които оказват съдействие на претърпели насилие лица.

 

Източник: www.mvr.bg

Top