Доклад от излседване чрез фокус групи

Методология на проучването чрез фокус групи

 

Фондация „Х&Д Джендър Перспективи” проведе 24 фокус групи на територията на Хасковски съдебен окръг (Хасково, Димитровград, Харманли, Ивайловград и Свиленград). В тях взеха участие представители на местната общественост, читалищни дейци, неформални лидри, представители на бизнеса, уседнали в района чужденци и др.   активни граждани.

В рамките на проект „Гражданско участие за по-добра съдебна система” бе планирано провеждането на фокус групи по четири теми, касаещи реформата в съдебната система. Една от темите бе предварително дефинирана в проектното предложение, а именно темата за възстановителното правосъдие и медиацията. Останалите три теми бяха подбрани след първоначален анализ на събраните чрез останлите методи на изследване по проекта данни и въз основа направленията в Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.

Първата тема, обект на дискусия чрез фокус групи бе темата за справедливостта. Тази тема е основополагаща, тъй като от различните социлогически проучвания, които са провеждани през последните няколко години, а също и от допитването до гражданите, проведено в рамките на проекта става ясно, че липсата на справедливост в съдебните решения, в обществото като цяло е един от основните проблеми, които стават предпоставка за ниското доверие в съдебната система.

Втората тема, обект на дискусия чрез фокус групи бе темата за възстановителното правосъдие и медиацията. Причината за избора на този изследователски проблем е непознаването на подходите на възстановителното правосъдие от повечето граждани, необходимостта от популяризирането им, както и проучването доколко възстановителното правосъдие и в какви форми трябва да залегне в националното ни законодателство и какви са възможностите за прилагането му при настоящата социално-икономическа обстановка в страната. Модераторите провокираха участниците в Мрежата да дадат различни варианти за приложение на възстановителното правосъдие на практика, както и да обсъдят възможностите за по-широкото му приложение.

Към настоящия момент в глобален аспект наказанието е типичното, основно средство за реакция при извършване на престъпления. Съществува тенденция на разнообразяване и обогатяване на методите на съвременното наказателно-правно въздействие в борбата с престъпленията – т.нар. възстановително правосъдие. То цели да отговори в най-голяма степен на потребностите на пострадалия – материални, емоционални и социални,  да подпомогне извършителя да осъзнае своята отговорност за стореното, да окаже реформиращо въздействие и превантивен ефект върху извършителя посредством реинтеграцията му в обществото, да окаже терапевтичен ефект върху отношенията между пострадалия и извършителя.

Третата тема, обект надискусия чрез фокус групи бе темата за достъпа на гражданите до правосъдие (безплатна правна помощ, регионални центрове за консултиране, физически достъп – рампи и видеоконференти връзки, преструкруриране на съдебните районии др.) Причината за избора на тази тема е актуалността й от гледна точка на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Осигуряването на достъп до правосъдие за всички граждани е основополагащо за повишаването на доверието в съдебната система.

Четвъртата тема, обект надискусия чрез фокус групи бе темата за модернизацията в съдебната система (модернизация на административните услуги, външния облик на съдебните палати и оборудването, призоваване, водене на дела, информиране за съдебни решения, комуникация между институциите, децентрализация и др.) С развитието на информационните технологии се създават условия за подобряване на комуникацията между отделните институции, за обмена на документи по електронен път, за предоставянето на електронни административни услуги. Макар че се правят постъпки в посока модернизация на съдебната система, бизнесът и активните граждани могат да споделят добри практики и да дадат предложения в посока ускоряване на модернизацията, което ще е обект на изследване по време на четвъртата среща на Мрежата за наблюдение на реформата в съдебната система.

Фокус групите се проведоха в периода май – септември 2018г. Участниците в тях наброяваха 5 -10 човека, заедно с модератора на групата. Те бяха активни представители на местните общности – представители на бизнеса, на етнически и религиозни общности, НПО, културни и читалищни дейци, неформални лидери, чужденци и др. Критериите, по които бяха подбрани са няколко:

  • Интерес към темите, касаещи правораздаването и реформата в съдебната система;
  • Преки или косвени наблюдения и впечатления от работата на институциите в съдебната система;
  • Желание за споделяне на информация по изброените по-горе теми;
  • Възможност за участие във фокус групите.

 

Резултати от проведеното проучване чрез фокус групи

 

Право и справедливост

 

Първата тема, която беше изследвана чрез фокус групите беше темата за правото и справедливостта. От проведените 6 дискусии по темата най-общо могат да бъдат изведени следните констатации:

  • Справедливостта е относително понятике, което се възприема по различен начин от хората, в зависимост от опита, ценностите, морала и преживяванията им;
  • Не може да бъде постигната абсолютна справедливост в обществото, защото всеки разбира различно понятието;
  • В България няма справедливост, защото престъпността постоянно се увелиава (независимо какво пише в „нагласената статистика”), защото хората не се третират еднакво от държавата и институциите – делят се на „наши” и „ваши”, обикновени хора и лица с положение (средства, влияние). Много често участниците във фокус групите споделяха, че се чувстват дискриминирани, заради неравното отношение на ромите, които в много случаи остават безнаказани (незаконни строежи, неплащане на битови сметки и т.н.);
  • За да има повече справедливост в обществото, според участниците във фокус групите тябва да се оказва натиск над институциите, да се подават сигнали за нередности (Имаше предложения свързани с „изчистването” на всички управляващи, което беше бързо отхвърлено, защото няма знаещи и опитни лица, които да ги заместят). Гражданите трябва да са по-активни, което е свъзразо с това да са по-образовани (да разсъждават, мнението им да се манипулира трудно).
  • Всички фокус групи отчетоха негативната роля на медиите за представяне на ситуацията в страната. Постоянното представяне на негативни примери (несправедливи наказания, злоупотреби и др.) обезверяваха хората. В някои фокус групи се изразиха мнения, че в обществото ни има повече справедливост в сравнение с преди 10 или 20 години, но ние, гражданите от една страна сме станали по-критични, защото мирогледа ни се е разширил и съпоставяме България с други по-развити държави, а от друга прага ни на търпимост към несправедливостта са е повишил, защото не вярваме, че можем да променим нещо.
  • Повечето фокус групи се обединиха около мнението, че наказанията в законите ни не са написани както трябва, трябва да са по-високи, да превъзпитават, да се налагат съобразно индивидуален подход и да отпадне условната присъда, защото тя е неефективна.

В заключение на дискусиите по темите за правото и справедливостта може да бъде направено следното обобщение: в обществото ни липсва справедливост, защото гражданите са необразовани, обезверени и лесно се манипулират. А институциите не произвеждат справедливост, защото  съответстват на нас като граждани.

 

Възстановително правосъдие и медиация

 

По темите за възстановителното правосъдие и медиацията бяха проведени 6 фокус групи. Интересно е да се проследи различната динамика на различните групи. На първо място всички участници в групите не познаваха понятието „възстановително правосъдие” и разсъждаваха приниципно какво представлява това, а за да се задълбочи дискусията се наложи модераторите на срещите да разяснят в детайли какво представлява. Идеята за възстановителното правосъдие среща одобренитео на 4 от фокус групите, а останалите 2 категорично му се противпоставиха. Аргументите за потивопоставянето бяха най-разнообразни:

  • по отношение на провеждането на срещи между извършител и потърпевш бяха скептични, а в някои по-тежки случаи според тях дори е нежелателно, защото ще върне травмата на пострадалото лице;
  • използването на доброволни процедури не среща доверието на хората, те искат да водят дела, за да има съдебно решение, което има задължителен характер;
  • по отношение на подкрепата за изтърпялите наказание „лишаване от свобода”, аргументите бяха свързани с това, че правонарушителите обикновено нямат мотивацията да се интегрират в обществото и е безполезно да се полагат усилия в тази посока. Освен това участниците във фоус групите споделиха, че биха се страхували да имат досег с престъпници, а и не приемат, че може да е тяхна работа или отговорност да положат грижи за престъпници.

Аргументите в посока одобрение на възстановителното правосъдие от останалите фокус групи бяха следните:

  • винаги е добре да се намери вариант за разрешаване на проблемите без въвличането на институциите;
  • при много престъпления пострадалите имат нужда от емоционална подкрепа, не само от материално обезвъзмездяване;
  • в случаите, които касаят деца е много по-добре да се използват подходите на ВП, защото въвличането на Детска педагогическа стая и МКППМН не помага на децата.

 

Интересно е да се отбележи, че фокус групите, които по темата за правото и справедливостта бяха на мнение, че гражданите трябва да са по-активни, по темта за възстановителното правосъдие отказаха да покажат активност и изцяло делегираха задължението за разрешаване на споровете, за наказване на извършителя на нарушение, обезщетяване на пострадалите лица и за подкрепа на изтърпелите наказание „лишаване от свобода” на държавата в лицето на различни институции. Това ясно показва широко наблюдаванеот в нашето общество явление на колективна безотговорност – не сме доволни от нещо, но нямаме предложения как да го променим, а даже и да имаме – не искаме да поемем отговорност и лично да предриемем мерки за справяне с проблем, който не винаги ни касае пряко.

По време на същите срещи на фокус групите беше обсъдена и темата за медиацията като способ за извънсъдебно разрешаване на спорове. Тук всички групи изразиха принципното си одобрение по отношение на процедурата, но само малка част от участниците бяха на мнение, че медиацията и на практика е работеща и това най-често бяха лица, които имат преки впечатления от прилагането на медиацията. Имаше много коментари по отношение на това в кои случаи е приложима медиацията – бракоразводни дела, делба на имоти, междусъседски спорове, обиди, клевети и др. Имаше мнения, че процедурата е работеща при интелигентни хора, които не целят само да си отмъстят на отсрещната страна, но тези хора и сами, без медиатор, ще намерят начин да си разрешат проблемите. Като най-голям проблем при приложението на процедурата всички фокус групи отчетоха доброволния характер на постигнатите споразумения. Всички имаха опасения, че тези споразумения лесно могат да не се спазват и потърпевшото лице не може да си потърси законово правата. В този смисъл участниците във фокус групите показаха още един път високо доверие към съдебната система, когато става въпрос за разрешаване на техните проблеми и делегиране на отговорността съдебната система да им разреши проблемите, вместо сами да намерят справедливото разрешаване на спора съвместно с другата спореща страна.

 

Достъп до правосъдие

 

Обект на изследване чрез фокус групите беше и темата за достъпа до правосъдие. По тази тема имаше най-малко разногласия във фокус групите. Всички участници се обединяваха около различните предложения за улесняване на достъпа до правосъдие. В нито една от фокус групите участниците не бяха запознати в детайли с възможността за ползване на безплатна правна помощ и критерииите за допустимост за ползването й. Въпреки това всички бяха единодушни, че трябва да има безплатан апомощза лица от уязвими групи – лица с ТЕЛК над 50%, самотни майки, социално слаби, като трябва добре да се обмислят критериите за подбор, за да се отсяват ромите, които имат големи доходи, но не работят на договор, имат няколко непризнати от бащите деца и попадат в категорията социално слаби. Много често в хода на дискусиите участниците правеха аналогии между здравната и правосъдната система. Две от фокус групите излязоха с предложение да се създадат центрове за безплатна първоначална консултация, където хората да разказват какъв проблем имат и да бъдат насочвани към релевантен специалист с предварителна информация колко време и средства би им отнело воденето на дела. В една от фокус групите беше коментирана и възможността гражданите сами да се информират от интернет, но всички се обединиха около заключението че тази информация мже да бъде единствено насочваща, при всички положения е нужна консултация с практикуващ специалист.  В тази връзка всички учасници одобриха идеята за разкриване на центрове за безплатно консултиране по подобие на създадния от Адвокатска колегия – Хасково, но не знаеха, че вече има такава практика в страната.

Чрез дискусиите бяха разгледани и други аспекти на темта за достъпа до правосъдие. Един от тях беше физическия достъп до правосъдие. Във всички фокус групи участниците се обединиха около тезата, че трябва да има условия за работа с лица с различни увреждания в сградите на съдебната система (рампи за инвалидни колички, осигуряване на жестомимичен превод и др.)

На обсъждане беше подложена и темата за необходимостта (или липсата на такава) от закриване на структурите на съдебната система в Ивайловград. В повечето фокус групи участниците бяха на мнение, че закриването на съда в Ивайловград би ограничило достъпа до правосъдие на хората, живееши там, но участниците във фокус групите от по-големите градове бяха по-различно настровени. Според тях трябва първо да се направи оценка на натовареността на институциите там и ако наистина е ниска, тогава да се предприемат мерки за преструктуриране (изнесени работни места на магистратите веднъж седмично например), но не и закриване на институциите.

В рамките на тази тема беше разгледан и казус за лице с висока степен на двигателни увреждания, което е жертва на системен тормоз от страна на личния си асистент.фокус групите трябваше да предложат механизми, които да осигурят защита на това лице. Оказа се, че за пореден път през различни теми и въпроси, те делегираха отговорността за предприемането на действия на държавата в лицето на различни институции (полиция, община и социални служби в случая). Всички бяха единодушни, че пострадалото лице трудно може да разчита на гражданска активност. Единствената груоа, която даде пример в противположна посока беше фокус групата от Ивайловград, която даде подобен пример, при който лице в уязвимо положение дълъг период от време е преживявал с помощта на местни състрадателни хора. За пореден път се потвърди тезата, че в малките населени места хората са по-съпричнастни към съдбата и трудностите на другия, а в големите градове хората в уязвимо положение са оставени на произвола на съдбата с надеждата, че институциите ще им окажат подкрепа.

 

Модернизация на съдебната система

 

Последната тема, която беше изследвана през фокус групите беше темата за модернизацията на съдебната система. Тук резултатите във фокус групите бяха сходни. Всички участници бяха на мнение, че въвеждането на електронно правосъдие и електронна администрация в държавата е неизбежно. Но също така всички бяха на мнение, че въвеждането на електронни услуги и системи трябва да става поетапно, съпътствано от обучения за администрацията и широки информационни кампании за гражданите. Интересно беше да изследваме през фокус групите доколко гражданите оценяват съдебната ситема в България като модерна. Съвсем първосигнално отговорите на участниците във фокус групите бяха, че съдебната система е много остаряла, нуждае се от сериозно обновление и актуализиране. В хода на дискусиите модераторите представяха различни електронни услуги, които вече са налични и работят в съдебната система и това предизвика голямо учудване у участниците във фокус групите. Оказа се, че всички са много добре информирани за последното дело за корупция, но нямат никаква представа, че могат да ползват електронно призоваване, че е въведено безкасово плащане, че могат да си извадят електронно свидетелство за съдимост, че могат да направят справка на сайта на съда за коя дата е насрочено определено дело, както и да прочетат решението на съда по това дело онлайн. След запознаване с направеното до момента по линия на еклектронното правосъдие, във фокус групите се породи дискудия доколко вярват на електронните услуги. Повечето участници изразиха недоверие, а останалата част бяха на мнение, че така или иначе нямат доверие в държавата и институциите, така че недоверието и в електронното правосъдие няма да е ново и нещо, с което не са свикнали. Препоръките по тази тема бяха свързани с това, лицата от администрацията, които имат достъп до базите данни с информация, да работят с отделни потребителски профили и действията им в електронните системи да оставят незаличими следи с цел да се предотвратят злоупоотребите с лични данни. Препоръки имаше и във връзка с въвеждането на повече електронни регистри и даването на право за достъп до различни нива от информацията в  тях на различни специалисти – полицаи, лекари, съдии, прокурори и т.н.

Интерсно беше да изследваме през фокус групите имали успешни практики и модели от бизнеса, които могат да се приложат и по отношение на съдебната система. Оказа се, че за участниците във фокус групите няма допирни точки между частния и държавния сектор и е недопустимо да привнасяме практики от единия в другия. Единствената препоръка, която беше направена по тази тема е  съдебната система да намали бюрокрацията, така както бизнесът успешно я ограничава.

В края на всяка от фокус групите беше дискутиран въпросът за граждасното участие в реформата на съдебната система. Повечето участници бяха на мнение, че не е необходимо гражданите да следят реформите в съдебната система или да се интересуват от самата система. Достатъчно е да имат едно базово ниво на познания към коя институция следва да се обърнат при конкретен проблем и как да си попълнят нужните документи. За всички останали неща е нормално да не се интересува и да не ги знаят – все пак гражданите не може да са експерти по всичко. Граждаснкото участе се възприе от фокус групите като възможност да се подаде сигнал за нередност или оплакване, когато се сблъскаме с нещо нередно.

В заключение

 

Фокус групите бяха използвани за да разберем в дълбочина причините за различните нагласи на гражданите по темите, обект на реформата в съдебната система. В резултат на изследването могат да се направят най-общо следните изводи:

  • гражданите не познават, но и не се интересуват от съдебната система и реформата в нея;
  • при задаване на общи въпроси за съдебната система гражданите са склонни да дават негативни оценки, но при детайлно разискване по темите, бързо променят първоначалното си мнение;
  • гражданското мнение и граждаснкото участие силно се влияе от населеното място. В по-малките населени места хората са по-активни и съпричастни с проблемите на местната общност и са по-склонни да предприемат активни действия. В по-големите населени места превес взима колективната отговорност или безотговорност и делегирането на отговорността за проблемите, които ни заобикалят на институциите;
  • образът за съдебната система в България се формира най-вече на базата на репортажите по медиите, които обикновено са негативни. Същевременно органите на съдебната власт не полагат особени услия да подобрят образа на съдебната система и у гражданите остава усещането, че медийния образ е истински.

 

 

 

 

Проект Гражданско участие за по-добра съдебна система“ се финансира по Оперативна програма „Добро управление“ с договор за безвъзмездна финансова помощ с рег. № BG05SFOP001-3.003-0005-C01/14.09.2017г. на обща стойност 99427,10 лв, от които 84 513.03 лв европейско и 14 914.07 лв национално съфинансиране.

www.eufunds.bg

Top