Доклад – анализ от проведено проучване за реформата в съдебната система

 

Фондация „Х&Д Джендър Перспективи” проведе анонимно допитване сред гражданите от Хасковски съдебен окръг, с което изследва доколко са запознати със съдебната система, каква е тяхната оценка за работата й и какво трябва да се реформира. Допитването се проведе сред 200 пълнолетни жители на съдебен район Хасково и 100 пълнолетни жители на всеки от останалите съдебните райони в Хасковски съдебен окръг (Димитровград, Харманли, Ивайловград и Свиленград) или общо 600 жители от общините в Хасковски съдебен окръг.

Участниците в допитването от всеки съдебен район бяха разделени на контролна (75 души, съответно 150 за Хасково) и експериментална (25 души, съответно 50 за Хасково) група. Участници в контролната група бяха граждани на съответните териториални единици, определени чрез използването на квотния метод на подбор. За всеки от съдебните райони подборът на участниците в допитването беше съобразен с демографската характеристика на населението по признаците пол, възраст и образование. Информация за демографската характеристика на населението е взета от официалния сайт на Националния статистически институт, а данните са актуални към 31.12.2016г. По отношение на образователната структура на област Хасково, данните са от преброяването на населенението и жилищния фонд през 2011 г.

Участниците в експерименталната група бяха подбрани чрез стохастичния метод на подбор и са лица, които по време на проучването са били страни по дела в Окръжен съд Хасково или районните съдилища в Хасково, Димитровград, Свиленград, Ивайловград и Харманли и имат преки впечатления от работата на съдебната система.

Прякото допитване чрез попълване на анкетни карти се проведе в периода март – август 2018г.

Резултати от проведеното пряко допитване до гражданите на област Хасково

Резултатите от проведеното допитване чрез анкетни карти са структурирани в няколко раздела от настоящия анализ. Първо са обобщени данните, събрани от всички анкетни карти и е представен анализът им. Следваща глава от проучването представя съпоставка на информацията събрана от различните съдебни райони. След това е представен анализ на резултатите на контролната група (обикновени граждани) и експерименталната група (граждани, които са имали непосредствено участие в съдебни заседания и имат преки и актуални впечатления за работата на съда). Следва съпоставка на отговорите на онази част от експерименталната група, които са водили дела в районни съдилища и друга част, които са водили дела в Окръжен съд – Хасково.

Първият въпрос в анкетните карти е изследва доколко анкетираните са запознати кои структури са част от съдебната система. По време на проучването въпросът се задаваше като отворен, а анкетираните сами изброяваха възможните според тях отговори. Ето какви са и резултатите: огромната част от анкетираните посочват съда и прокуратурата като структури на съдебната система. Малко над 40% припознават и следствието, като тук следва да се направи уговорката, че голяма част от анкетираните не правеха разлика между следователи и разследващи полицаи и смятаха, че пса част от една и съща структура, която е част от съдебната система. Едва 30% от анкетираните са наясно какво представялва Висшия съдебен съвет и го посочиха като структура от съдебната система.

Онези 5%, които посочват други структури като отговор, най-често споменаваха полицията или друг орган на изпълнителната власт, което ясно показваше, че не познават устройството на страната ни и разпределението на 3-те власти – законодателна, съдебна и изпълнителна.

Следващата графика представя разбивка по демографските характеристики  на анкетираните. Съвсем естествено лицата без образование в най-голяма степен се затрудняват с разпознаването на съда като струкрура на съдебната система.

Същата зависимост между разпознаването на прокуратурата и следствието и нивото на образование се наблюдава и в следващите 2 графики.

Прави впечатление, че лицата на средна възраст, както и жените са в по-голяма степен запознати, че следствието и ВСС са структури на съдебната система. Най-младите и най-възрастните в най-малка степен разпознават тези структури.

 

Съвсем естествено лицата без образование и най-възрастните най-често неправилно посочват полицията или друг орган на изълнителната власт или местната администрация като структура на съдебната система или се затрудняват да посочат дори и един отговор.

 

Целия анализ от проучването може да прочетете в следващите файлове:

Увод и методология на проучването

Обобщени резултати от проучването 1 част

Обобщени резултати от проучването 2 част

Обобщени резултати от проучването 3 част

Резултати по съдебни райони

Резултати по групи – експериментална и контролна

Съпоставка на резултатите от допитването в зависимост от това дали участниците в експерименталната група са били страни по дела в районните съдилища или в Окръжен съд – Хасково 

 

Проект Гражданско участие за по-добра съдебна система“ се финансира по Оперативна програма „Добро управление“ с договор за безвъзмездна финансова помощ с рег. № BG05SFOP001-3.003-0005-C01/14.09.2017г. на обща стойност 99427,10 лв, от които 84 513.03 лв европейско и 14 914.07 лв национално съфинансиране.

www.eufunds.bg

Top